[Decu]

И това ще се случи...

И това ще се случи все някога...

Неизбежно е като разсъмване.



... Все така ще ме гали ръката ти

и от страст аз ще светя във

тъмното.

Ще си шепнем все същите думи

и ще вярваме, че се обичаме.

Ти ще казваш, че още съм хубава.

Аз ще казвам, че ти си ми всичко.

Но до смърт уморени, душите ни

ще излитат навън през прозореца

и щастливи сами ще се скитат -

всяка в своите тайни простори.

Рано сутрин с досада ще лягат

във телата ни, гушнати топло.

На закуска кафето и хляба

ще подслаждаме с бучица спомен.

Неизбежно е като разсъмване.

Но е рано.

Не още.

Пред всички

в кафенето, над чашите тъмни

тази вечер се любят душите ни.

Таня Пенчева