Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света, без да си губят душата.
Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх. Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят, как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст и доживотна завист, още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи, прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами. Но времената обръщат
|