Първоначално написано от unusual
Здравейте,
Появявам се с малко неприятен въпрос, за който може би ще бъда осъдена от 90% от потребителите. Няма да се оправдавам, защото мисля, че по моя вина или не, достатъчно съм изстрадала и аз. Моля, ако някой е решил да ми натяква как съм могла и как не е трябвало, да ми го спести - мисля, че след толкова време сама разбрах, много истини. Аз не съм изневерила на никой.. нито одобрявам изневярата, но ето че попаднах в ситуация, в която мъж изневери с мен.
Мъж, който познавам от много години, който е по-голям с 5г. от мен и който смея да твърдя е единственият човек, който съм била готова да приема, въпреки всичко и всички. Накратко, нещата се случиха спонтанно, силно, с много емоции и чувства.. Но той имаше приятелка от 9 години, за която се ожени и впоследствие създаде семейство. Като подписа дойде 3 месеца след започването на нашата "връзка", а детето в последствие. Паралелно с всичко това и аз бях някъде там..
Няма да разказвам през какво минах аз и как съществото ми се справи с смесицата от радост, тъга, привързаност, отхвърленост и т.н. Той никога не ми обеща, че ще бъде с мен, но и никога не си тръгна.. Не го съдя, никога не го беше правил, знам че не знаеше как да реагира, знам че не ме нарани умишлено и че ако можеше да върне времето, щеше да направи много неща различно. Но в такива ситуации, може би никой не е в състояние да мисли трезво. Не го оправдавам, не оправдавам и себе си.
Мина година откакто всичко свърши, но той винаги е бил там - в съзнанието ми и колкото да се опитвах да създам нова връзка, да срещна някой друг просто за момента не успявам. Тъй като познавам много негови близки приятели и сме свързани чрез работата си, в която има много пътуване, често ги срещам и съм близка с някой от тях. По време на нашите отношения, за които никой не знаеше разбрах, че сегашната му съпруга му е изневерявала многобройно с един от най-добрите му приятели и не само.
За което, той разбира се не знае и аз никога не му казах, защото исках той да е с мен защото избира мен, а не защото не може да бъде с нея. Исках всичко да е чисто и да не повлиявам на решенията му. До преди 3 дни. През тази година се бяхме виждали няколко пъти, просто така на обяд, вечеря или просто разходка, за да прекараме малко време заедно - не знам защо е това време, не знам и защо аз или той имаме нужда от него - не сме правили секс през тази година, никаква интимост - само прегръдки и целувки по челото или бузата.
До преди 3 дни. Бях в града му, заведе ме на вечеря, усмихваме се, говорихме си много, и разбира се.. продължихме към хотелската ми стая. Там пак всичко беше както преди - целувки, прегръдки, говорене, усмивки и разбира се накрая секс. И тук дойде момента, в който докато си лежим той ми разказваше някакви неща за неговите приятели и за жените им.. и аз казах 'Вие всички си говорите така за жените си.." И тогава всичко се промени - той подразбра, че жена му е правила неща за които той не знае.. започна да ме разпитва, искаше да му кажа всичко.. аз не знаех как да реагирам и се опитах да избегна темата, но всъщност няма как.
Знам, че на негово място и аз щях да искам да знам всичко. Не му казах, мълчах си доколкото мога.. Вечерта продължи нормално, той стана по-мълчалив, познавам го добре.. колкото и тъпо да звучи с времето разбрах, че едиствената жена с която е изневерявал съм аз и че при него да правя секс "просто така за спорта" не съществува, не е интересно, не го привлича. Знам и че изпитваше ужасни угризения, че е с мен, че не е верен и т.н. Той е стойностен човек, макар в тази история да не изглежда такъв.
Днес обядвахме заедно и той ме помоли да му напиша всичко, което знам за онази история с жена му.. защото знае, че няма да мога да му разкажа, просто да го напиша... Аз обещах и знам, че на негово място щях да искам да науча също, но не знам как да му кажа.. Какво да му напиша, не искам да се чувства зле, не искам да го нараня, не искам да проваля живота му. Тъй като, вече не съм малка, но никога не съм се сблъсквала с такава ситуация искам съвет.
За мен той не е случаен човек и макар да съм искала да бъда с него, никога не съм искала да е по този начин. Много стадах и плаках, и се терзаех през всичкото това време, но никога дори не ми е минавало през ум отида при жена му да й кажа, никога също не бих говорила лоши неща за нея пред него. Сега нямам голям избор, трябва да кажа нещо. Дали да кажа всичко? Дали му го спестя? Моля ви, дайте ми съвет!
|