Едно момиче …
Едно момиче ходи по брега.
Лицето му не виждам отдалече,
ала долавям някаква тъга
в походката му и в тази вечер.
Със елегични стъпки то върви.
И сякаш подир себе си развързва
и мята върху здрачните треви
една кордела от любовен въздух.
Момичето я пръсва със ръка
и аз се мъча да й хвана края.
Едно момиче и една тъга.
Тъга по нещо.По какво - не зная.
Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
…Едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта
и мисля: Туй, което отминава,
не е ли всъщност моята мечта,
която вечно гоня през света
дори без сам и аз да я познавам?
Д.Дамянов
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив 
|