Тема: Стихове
Виж само едно мнение
  #1498  
Стар 2nd April 2011, 22:26
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача...
(Дамян Дамянов)

Опънала кат струни сетивата -
до отказ, чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка,
разтворила невинност и тъга,
понасям се по пътя на кръвта ти
за да открия точно онова
разнищено, закърпено, закрито,
измъчено, изгубено сърце,
което за любов вече не пита,
което се отказва да зове.
Обвивам го със светлата магия
на мойта вяра. Нежно - ръб след ръб -
с търпение и обич ще изтрия
там белезите, вдялани от скръб...
Изчистила изгарящите рани
ще се превърна в пареща сълза,
очите ще измия пожелани,
ще ги целуна ...и ще се стопя.

Мария Мичева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат