И аз като Мишел не си падам по цирковете, има случаи, в които обаче и да не искаш се случва. Примерно ако другия няма против тях. Когато се разделям с някого започвам бавно и полека да се отдръпвам докато съвсем изчезна, или направо му казвам не се получава, случвало ми се е да мислят, че се шегувам. Последния, с който се разделих стоя пред вратата ми цяла нощ и сутрин и ми правеше 'серенади', което ми беше супер смешно... пуснал Майкъл Джаксън и прави лунната походка на улицата с две повехнали рози в ръка - бяла и червена.
Ужаст! И си викам, тоя уж скърбеше...
Натирих го след 2 часа рев и до там беше... толкова месеци се борех, накрая като почна да ги редува едни обиди, ту к*рва ме нарича, ту ми се молеше да не го напускам... Това бе една от причините - нулево уважение...
После идва и ме следи и ми оставя някакви смешни бележки с надпис нашите букви с + между тях = любов като от детската градина... Аааа, всякакви индивиди ги има...
Дезиро е случил на мадама, обаче... да ти имам късмета. То не че моя е по - различен де, как ги привличах такива не знам...