Виж само едно мнение
  #2560  
Стар 7th December 2011, 13:14
Аватара на sasi
sasi sasi не е на линия
Потребител
 
Регистриран на: Aug 2011
Мнения: 31
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от markova2007 Виж мнението
Здравейте на всички. Е и аз вече съм в отбора на тунингованите...Току що се прибрах в къщи и веднага сядам пред нета, който толкова ми липсваше. Операцията мина добре. И доктора и сестрите са страхотно мили. Аз малко полудях след операцията. Преди операцията имах силно нетърпение най- накрая това нещо да се случи. Страх нямах никакъв. Операцията ми бее в 9 сутринта. На другия ден си отидох към 11 часа някъде. Няма точен час за изписване, когато дойдат да те вземат тогава те пускат. Когато се прибрах в къщи обаче, вечерта изпаднах в някаква паника и страх. Незнам и аз точно от какво, но си казах, край сега покрай мен няма доктори и сестри ей сега вече ще си ебе майката (извинявайте за грубия израз, ама точно това си помислих.), разтреперах се, чак ми прилоша. Сега съм по-добре, но този страх все още го има, кога по-голям, кога по-малък - страшно ме депресира. Незнам какво ми става. Иначе като болка - ами нямаше болка никаква при мен. Болеше ме единствено кръста и гърба. Пиех си болкоуспокояващи ей така превантивно - едно сутрин и едно вечер и те ми облекчаваха болката в гърба и кръста. Така три дена и спрях да пия всякакви обезболяващи. Гърдите ми са като два камъка в момента,но иначе, въпреки че са още пресни пресни изглеждат много добре. Надявам се и настроението ми да се оправи и да мога да им се зарадвам, защото тъпата депресия в която изпаднах ме кара да съжалявам че съм го направила.
Марковаааааа,стига с депресиите,постигна мечтата си и то без проблеми !!!!!!!!!Трябва само да се радваш и да си спокойна,че всичко мина!А всички ние ,които чакаме за операция, мисля че сме по-депресирани и с право ,защото страха от неизвестното и чакането на 'денят' ....е оооще по-гадно! Така че, радвай се,че си добре и си имаш нови придобивкиии ))