ХОРА ЩЯХ ДА УМРА!
Щях да умра сигурно по-най нелепия начин в историята на пластичните операции. С мъжа ми си легнахме след обяд, понеже малката заспа и решихме и ние да се възползваме. Тъкмо легнах и изведнъж почувствах, че нещо се спуска в гърлото ми като храчка и започнах да се задавям, а от натъпканите тампони нали знаете, че то неможеш и да се изкашляш като човек. Та започнах все повече да се задавям, докато вече неможеш да дишам, мъчех се да кашлям, започнах да издавам някакви звуци, задушавах се все повече, от никъде не преминава въздух - нито през носа, нито през устата! Вече бях изправена над мивката, защото веднага скокнах, мислех си, че е някакъв съсирек кръв, който се е стекъл в гърлото ми и с който съм се задавила. Немога да ви опиша кошмара, който преживях, много се уплаших, започнах да получавам някакви спазми като в същото време се мъчех да се изкашлям за да си поема въздух, бръкнах си колкото успях надълбоко с пръст в гърлото и започнах да чопля каквото ми попадне за да си освободя някаква дупчица за дишане, като всичко това се случва много бързо, за много малко време, но сега като си го спомням ми минава все едно на забавен кадър и все едно е било цяла вечност. Та най-накрая си викам "хванах съсирека" и успях да си освободя гърлото като го издърпах и
ТАМПОНИТЕ ОТ НОСА!!! Само че не успях да ги издърпам целите, защото оказаха съпротивление при носа, те трябва през него да се издърпат. Сигурно можете да си представите какво е чувството един метър марля да ти влиза в носа и да ти излиза през гърлото, останах си така - с две педи висящ макарон от устата покрай който обаче за щастие вече минаваше въздух. Не успях да се свържа с хирурга и с мъжа ми, викнахме съседката да дойде у нас да гледа детето и веднага отидохме до клиниката, където една сестра ми извади с пинсета тампоните през носа, а до тогава, честно ви казвам се молех само за живота си и треперех, стараех се да дишам много внимателно и изобщо не ми пукаше какво ще стане с носа ми и как ще изглежда.
Сега като гледам - едната ноздра нещо е подута отвътре и през нея дишам много трудно, а през другата си дишам нормално. Надявам се да се оправи това, да не ми се е изкривило нещо и така да си остана...
На всички с предстояща ринопластика искам да кажа -
ВНИМАВАЙТЕ какво правите, как дишате, лежите, спите, кашляте и ако ви се случи нещо подобно издърпайте шибаните тампони
отпред през носа, много е лесно, хващате ги и дърпате бързо и смело, няма нищо страшно и нищо няма да ви се разшие и повреди. Това е.