Според мен човек или заминава някъде завинаги и си устройва живота там или си стои на задника в България и толкоз.Приказки от сорта -ама аз отивам да уча там щото образованието е по-добро пък после ще се върна щото си обичам родината или отивам да спестявам пари за апартамент кола или бизнес и като събера се връщам за мен са твърде идеалистични и нереални.И това е така защото с времето се настойваш да живееш по други правила, които в България не важат.а като свикнеш да взимаш заплата която ти стига за да искарваш нормално месеца много ми е чудно как ще се върнеш да работиш за 500 лв в България колкото и да я обичаш.Ако нещата тук се променят - да ама не вярвам скоро това да стане.
аз лично никога не съм искала да ходя да живея в чужбина но вече и аз сериозно се замислям.и ако замина няма да се върна - превърнаха ни на на опитни зайчета тук - който оцелее оцелее.не искам такъв живот.не че навън някой ще ми постели червеното килимче на летището като кацна и изобщо съм далеч от идеята че е много лесно но поне го няма притеснението за утрешния ден - как да си платиш сметките, кво да сложиш на масата и т.н.това е моето мнение
|