Нежност
Със десет, стенещи от нежност, пръста
целувах скулите, брадичката, очите ти…
с десет пръста, трескави удавници,
ти викаше за помощ във косите ми.
На мълчаливия си кръст, разпънато,
във мен се гърчеше едно признание,
а музиката молеше за искреност.
И тихо плачеше.. .
Раненото мълчание
по устните ни в огън сух се мяташе,
целувките поглъщаше на капчици
и пак потръпваше във треска-жажда…
Свещта плетеше люлка от отблясъци,
свещта ни залюляваше и нежно
със златна четка милваше чертите ни.
Свещта шептеше с глас от старост дрезгав:
- Обичайте, със страст! Обичайте!
Иглика Пеева
