Обичам погледа ти мъжки и суров
Обичам смелите и силните мъже…
И зная,че и ти си като тях,от онези,
дето могат и да се разплачат...
Жената в мен да преобърнеш на дете,
което кротко търси да се сгуши в здрача.
Обичам силното в подгънатите ти колене,
когато си признаваш, че обичаш.
И смелостта - да кажеш думи две,
без патетично и навеки да се вричаш.
Обичам смелостта ти да рушиш
преградите в душата ми ранима.
Дори, когато знаеш, че грешиш,
да стъпваш твърдо по пътечката незрима.
Обичам силата на непокорния ти гняв,
и ревността, с която късаш нишки стари.
Обичам смелостта ти пак да бъдеш смях,
когато мъката в очите ми запари.
Обичам есенната ти щедрост от любов,
умишлено прикрита с мълчаливост.
Обичам в погледа ти мъжки и суров
едно момче да ми намига закачливо.
Обичам силата на нощния ти страх
дали от мен си истински желан,
но и без страх да ме събличаш в грях
до болката на сплетените длани.
Тогава мирисът ти е копривен и на дъжд...
Изтръпващ погледът е от очите ти и жари.
Дъждът от ласки, (вятър в буйна ръж),
пои душата ми, а в тялото ми пари...
Обичам силата на сутрешната ти вяра,
че вечерта ми само с теб ще е гореща,
че твоя съм, дори светът ми да изгаря,
че си живота ми и... още нещо...
Единствено тогава съм жена...
Единствено със силните и смелите.
Единствено тогава съм пръстта
под стъпките ти... Лавата - по вените.
Обичам смелите и силните мъже -
без страх, че в тях съм жива като рана,
че съм променлива като бездънното море,
че силна съм... със силата за двама...
от нета
