И аз бях безумно влюбена в първото ми гадже, по същия начин. Мислех, че светът почва и свършва с него. Но животът ми стана толкова по-интересен, чудно потресаващ и научих много повече след като се разделих с него. И все съжалявам, че даже по-рано не го бях наритала.
Ти си младо момиче, не ти е свършил късметът с връзките, затова не се страхувай да уважиш себе си в случая и да си починеш от тази т.нар. "любов". Любовта се играе от двама (
и тук не казвай отново как той много пъти бил толкова добър, толкова подкрепящ - всички сме добри...)
Любовта е свобода, а всичко останало е изгъзица. Това е моето мнение. Ако си достатъчно разумна, малко хитра и готова за нови приключения (като ти мине мъката, защото знам, че те очакват още много приключения в живота), ще се отървеш от дневния ред с това момче. Ако пък пожертваш младостта си за него с надеждата, че ще го промениш, след време може да те видим в "Имаш поща" или някое такова предаване, да редиш сълзи. Извинявам се, ако звуча обидно, но просто не мога да понасям мисълта за такива момченца недорасли, които се правят на тирани. Айде холам!!!