Виж само едно мнение
  #11  
Стар 10th April 2006, 09:21
MaDaLeNa MaDaLeNa не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Feb 2006
Мнения: 163
По подразбиране

Вече и аз мога да се похваля с едни гърди напред
Но преди да ви разкажа как мина при мен, искам да благодаря на :
1.доц. Бояджиев- един наистина прекрасен професионалист, и на екипа му.
2.На Aset, Chiujdata, Bimbi, Partalina, Sladkatony, Milena123....... и на всички други от форума, от които научих много за операцията и без които нямаше да се реша на нея.
3. На мъжа ми, който беше непрекъснато до мен.
4. На майка ми, която се грижи за малкия в момента и не знае още за операцията ми, но другия месец ще и кажа

И така как мина всичко? На 5 април отидох в Тривиа, много развълнувана. Добре, че в стаята в която чакахме да ни извикат за операцията имаше още едно момиче и си поговорихме с нея. Тя беше първа, след около час извикаха и мен. Легнах на операционната маса разменихме няколко думи с анестезиоложката и съм заспала. Когато отворих очи, първото нещо което видях беше съпругът ми. Не усещах болка, може би заради обезболяващото. Най- хубавото нещо, което ми казаха беше ,че така нежеланото повдигане на бюста не се е наложило и разрезите ми са съвсем малки. Предния ден с доцента се разбрахме, че ще сложим 400сс и само ако се наложи ще ми направи допълнителни разрези за да махне излишната кожа. Но слава богу, не се е наложило.
Операцията ми беше в 16,30ч., силните болки започнаха в 3 ч. вечерта. Но 1 течен аналгин горе долу ни поотпусна със съкилийничката ми. Това, което много ме учудваше беше, че ме боли зверски кръста- направо не знам как съм изтърпяла да мине нощтта.
На сутринта двечките ни заведоха да закусим в една друга стая, доцента ни сложи сутиенчетата и ни пуснаха. Предупредиха ни, че можем да вдигнем лека температурка.
За да не пътувам до Варна с мъжо решихме да останем няколко дни, в малко градче до София. Едва се довлякох до леглото в хотела. Направо се чудех какво ми става. Аз, която след 14 часово раждане завършило накрая със секцио се държах геройски, сега се бях отпуснала като парцал. Но когато си измерих температурата, всичко ми стана ясно- малко над 39градуса. Веднага се обадихме на доктора, той каза какъв антибиотик да взема и да пия течен аналгин за температурата. В началото се отчаях ,че организмът ми не иска имплантите, но като размислих малко болките в костите, главата, корема и като се сетих че предния ден се разхождах с мокра коса, положението беше ясно. Просто карах грипче. През цялата вечер моето момче ми правеше компреси с оцет, мерехме температури и така до сутринта успяхме да я свалим до 38.....
Сега вече съм по-добре, болките поотминаха. Е като се изправям усещам разни придърпвания, боцкане и тежест, но пък гърдите ми са страхотни, въпреки че още не са се оформили съвсем.
Отговори с цитат