Откъснати мигове — в тъгата родени,
неписани стихове — от злъч уморени,
думи, изречени нейде в забрава,
в минути самотни сега се явяват
и нещо във нас за миг се променя.
Въздишам без глас. Ти също по мене...
С треперещи пръсти и нещо в сърцето
в клавишите гъсти се целим нелепо
и думи нареждаме в стъпки и рими...
Вън не поглеждаме — там сме раними.
В очакване времето някак минава,
прегърнали мреж@та все сме тъдява.
Найден Найденов
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
|