ПИЕРО И ПИЕРЕТА
Това се случи тук през карнавала:
дойде сама и непозната тя,
потърси си партньор красив за бала,
та весело да мине през нощта...
И ето, във бюфета, там отсреща -
намери тя замисления лов,
прегърна го в прегръдчица гореща
и рече му, изпълнена с любов:
- Аз искам тук, без маска, без преструвка
да те държа до своите гърди
и с огъня на първата целувка
ний своята любов да затвърдим!
Не мога аз в заблуда и измама
да страдам подир глупави мечти,
а искам, Пиеро любим, на двама
животът в смях и радост да лети!
Аз искам, о, повярвай ми, за Бога,
да ме прегръщаш с трепетни ръце -
и да тупти в последна изнемога
сърцето ми до твоето сърце! -
Той бе току изпразнил свойта чашка -
пиян и от вино, и от очи,
и въпреки че бе с душа юнашка,
безсилен бе след туй да замълчи.
И след като я сладко нацелува,
обхванат от младежката си страст,
той в танци я понесе, залудува,
но рече є със тих и сладък глас:
- Ти любиш, Пиерета, ти лудуваш,
очите ти аз виждам как горят;
съгласен съм и хиляди целувки
от тебе да получа тоя път...
Но няма ли след бала да премине
копнежа ти, па, даже, любовта,
и няма ли страстта ти да изстине
щом видиш, че не мога да платя?...
Георги СЪРНЕНСКИ, Съчинения т. I, стихотворения, 1939 г.