Суета
Суетата се гримира.
Слага мъничко червило.
Нищо няма да я спира
пак да се усмихва мило.
Огледало отразява
съкровените й страсти.
Тя сама се вдъхновява
и сама си казва Здрасти.
Ако малко я обидиш,
става тъй високомерна...
Щом пропуснеш да я видиш,
получаваш точка черна.
Галиш ли я, тя е твоя –
винаги неотразима -
бляскава насред пороя
и гореща посред зима.
Суетата е онази
малка кучка озверяла –
тя от другите ни пази
и на срещи, и в раздяла.
Когато някой тръгва
От някого когато някой тръгва,
завесата не вдигай. Помълчи.
Човек с раздели чужди се залъгва,
щом в тях се взре със своите очи.
От някого когато някой тръгва,
не пожелавай чуждия късмет –
той този някой от тъга изтръгва
и абсолютно няма общо с теб.
Дали си струва, тръгне ли си някой,
на другия утеха да дадеш?
Едва ли. Щом изчезва бързо в мрака
раздялата, не можеш да я спреш...
Автор: Добромир Банев
Позволявам си да директно да постна линкове към блога му, много красиво пише..