Шанс
Обичам да те слушам.Ти си мъж,
със който бих мълчала до смъртта си.
От устните ти иде топъл дъжд
да утоли мечтите ми негласни.
Обичам да те помня.Ти си праг,
през който не понечих да прекрача.
Оттам бе слънце.Аз останах в мрак.
Избрах да съм заложница на здрача.
Обичах празнотата да кърви
дълбоко в мен,като изтръгнат корен.
Не бях очаквала насън дори
да срещна теб и моя шанс повторен.
А шанса е да те запазя свят
във храма на духа си.За след края.
Насищайки духовния си глад
със вяра,от която се нуждая.
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|