Искам те...
Искам целия да си Стон,
разкъсал без свян тъмнината...
Да трепериш в ръцете ми от Желание,
заради което, ще ни отрече света...
Да си Страст, бежалостно разкървавила устните ми в безвремие...
Да си толкова непозволено гол,
че да ме боли от докосването...
Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми...
С безкрайни клавиши, с които да свиря...
Да си различен звук всеки път,
докато уча нотите на възбудата ти...
Искам да си, като дъждовна капка вода,
сред пустинята на устните ми...
Да те имам целия,
и да те пазя толкова ревниво в страха си
да не те разплискам отвъд,
че никога да не си ми достатъчен...
Искам те...
Да си, като последна минута в предела на живота ми...
Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка...
Искам красотата на тялото ти,
крещящо за любов...
Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност...
Които бавно ще те отведат в дълбините...
А после, шумно ще те изкачат на върха -
на който се сливат земя и небе... Звезда и трева...
Искам всеки учестен удар на сърцето ти...
Искам да ми принадлежи всяко късче въздух,
което поемаш шумно, заради мен...
Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта...
И да плачеш от освобождението...
Искам те...
Искам да оставиш всяка извивка от тялото си,
в паметта на сетивата ми,
които ще те запомнят завинаги...
И ще те повтарят...
А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето...
Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря...
Да си дързък и плах, да си сълза и усмивка,
да си огън и вода, да си мой и чужд, едновременно...
Искам да те искам...
Искам да ме искаш...
Не бързай...
Ще те събличам бавно...
Като сбъдване...
Сега ме имаш...само за теб...
