Признание
Обичам те, обичам те докрая
на тази дума и на този свят.
Тъй някога един човек незнаен
изваял върху проста глина цвят.
Тъй някога едно дърво запяло
събудено от мъжката ръка -
та чак до днес душите ни да гали
и векове да бъде все така.
Тъй някога една икона стара
прогледнала със виждащи очи.
Била жена изписана в олтара
със обич, дето и сега личи.
Тъй някога, когато мост заправил
любимата си майсторът вградил
та дарбата си вечно да остави
на хората, разлюбван или мил.
Така и аз. Кръвта, която нося
от своите далечни прадеди
дълбае във сърцето ми въпроси,
ранява мозъка ми със следи.
Научих много. Много болки зная.
Но моя корен жилав е такъв:
обичам те, обичам те до края
на тази дума. И на свойта кръв.
Драгомир Шопов
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|