[Нелка]

Първоначално написано от emiko

Който не го е изживял това с носовете, няма как да ни разбере...особено когато не се е получило от първия път. Става ти фикс идея, с носа лягаш, с носа ставаш. Огледалото е най-близкия ти приятел, нищо друго не забелязваш, само носа ти е в главата. Непрекъснато го побутваш оттук-оттам, лепиш с тиксо, повдигаш, подпълваш я с памуче, я със салфетка, мислиш си, ако беше тука малко ей така, а тука ей така, щеше да е перфектен. Изследваш го с часове, правиш стотици снимки, наслагваш, сравняваш с предишния....предишните носове...вървиш по улиците и само носове в хората виждаш......и тогава всъщност осъзнаваш повечето носове по света, колко неправилни, огромни, криви, провиснали са и....започваш да се успокояваш, но...........прибираш се вкъщи......и огледалото отново те връща в състояние на непоносимост към собствения ти нос, мразиш се, не можеш да се гледаш, пак сълзи, сополи....искаш си стария нос.....пак започваш да лепиш, побутваш, снимаш...и така с месеци.....понякога с години.....а може би и цял живот

Ем, все едно аз съм го писала това.
Знам, че носът ми е мн по-добре от някои носове, които са предизвиквали депресии във форума, но чувството е същото. Най-интересното е, че не бях в такава депресия, след като получих предния си нос. просто го приех, казах си "каквото-такова" и дори реших повече да не го барам. Мисля, че проблемът сега е, че имах наистина очакването да стане красив нос..