Как стоят нещата с кардиоуредите в малките зали? Ами ако има четирима отслабващи (обикновено жени), желаещи да се качат за 20 минути на колелото и за още толкова на степера и то става ужас.
На всеки му е ясно, че в такива случаи се разчита на чистия късмет и на правилото "кой завари, той превари". Просто няма как иначе! Всеки отива в някакъв момент в залата и се надява, че ще може да си осъществи планираната мисия. Но знае, че може и да не я осъществи.
Затова въпроси от рода на "Ще правите ли още тука" ми звучат като: "Аз знам, че имаш още да въртиш, ама слизай, щот ми пречиш!"
Аз и един път не съм си позволила да притесня някой, при положение, че очевидно има още работа.
Приела съм факта, че няма как в малка зала с много хора да имам всеки път оптимална тренировка. И това не ме тревожи толкова, тъй като сама съм си го избрала, ама следващия път като някой ме пита ще седя ли още на степера, и ще си помисля дали да не му спретна скандал
