Здравейте отново! Операцията на носа ми мина успешно.Имам сладко, леко чипо носле. За сега единственния му недостатък е, че е малко широк точно между веждите и малко по-надолу,но това е отток,който не ме притеснява,защото моят нос си беше тънък.Операцията ми се състоеше в изпиляване на гърбица и леко повдигане на върха.Пълна упойка.Няма никаква болка,2 дни се стои с тампони в носа,на 3 ден те изписват със специална шина,която не е грозна,но е хваната към лицето ти с доста лепенки.Личи си ,че си със счупен нос.Синини имах по клепачите,но като ми махнаха шината на 10 ден вече нямах нищо.Странното е,че никой не ме забелязва,че съм си правила носа,освен хората,които знаеха.Казват ми,че изглеждам много добре,но не виждат,че е от носа.Единственният лош спомен от операцията ми е при излизането от упойката.Уплаших се, че ще се задавя от кръвта,която се стичаше в гърлото ми,нали се диша само през устата,та се наложи няколко пъти да аспирират кръвта от гърлото ми,докато разбера,че съм все още на изкуственно дишане и просто трябва да се успокоя.От всичко това ме боля гърлото цяла седмица.Съвета ми към всички,които искат да си правят ринопластика е да разпитат анестезиолога подробно какво става след излизането от упойката,за да не изпадат както мене в стрес.Иначе самата операция за мене беше лека,в сравнение с инплантантите.Доволна съм,и се чувствам нов човек.Когато човек обича себе си,обича по-вече и другите-извод,до който стигнах слид двете ми операции.
|