[Mirami]

продължение...

— Използвате ли безпокойството си като причина за бездействие, вие отбягвате необходимостта да поемате рискове. Как бихте могли да действате, ако сте завладян от безпокойство в настоящия момент? „Нищо не мога да захвана, толкова съм обезпокоен/а за..." Това е често срещано оплакване, а печалбата от него ви позволява да стоите със скръстени ръце и да се изплъзвате от необходимостта да поемате риска да действате.
— Като се безпокоите, можете да си прикачите етикета грижовен човек. Безпокойството показва, че сте добър родител, съпруг/а или каквото и да е друго. Нелоша печалба, на която обаче липсва логична, здрава мисъл.
— Безпокойството е подходящо оправдание за някои форми на самопогубващо поведение. Ако сте с наднормено тегло, вие несъмнено ядете повече, когато сте обезпокоен, и следователно имате основателна причина да поддържате поведението на безпокойство. Когато сте в ситуации, предразполагащи към безпокойство, вие също пушите повече и можете да използвате безпокойството си като довод срещу отказването от тютюнопушенето. Същата система от невротични награди е в сила и в други сфери, включващи брака, парите, здравето и така нататък. Безпокойството ви помага да избегнете промяната. По-лесно е да се безпокоите за болките, които чувствате в гърдите си, отколкото да поемете риска да научите истината и след това да ви се наложи да бъдете откровен пред себе си.
— Безпокойството ви пречи да живеете. Човек, който непрекъснато се безпокои, стои и само мисли, докато активният човек действува и извършва различни неща. Безпокойството е хитър начин, който ви позволява да продължите да бездействате. Очевидно да се безпокоите е по-лесно — макар и не така благодарно, — отколкото да бъдете активен и ангажиран човек.
— Безпокойството може да доведе до язва, хипертония, мускулни спазми, главоболие, болки в гърба и други подобни. Макар тези страдания да не приличат на печалби, те водят до значително внимание от страна на хората и оправдават голяма част от самосъжалението, тъй като някои хора предпочитат да бъдат съжалявани вместо пълноценни.

Айде стига толкова психология, макар че живо препоръчвам тази книжка на всички.