[adriano]

Крадецът на бисквити

Една нощ сама жена на летището седеше,

докато часът на полета й наближаваше.

Купи си книга, времето да убие,

пакет бисквити, откри и място крак да подвие.

Потъна в четене, все пак, успя да съзре

как един мъж до нея, нагъл колкото си ще,

бръкна в пакетчето между тях и си взе бисквита,

а тя се направи на сляпа, колкото и да бе сърдита.

Четеше и дъвчеше, часовника поглеждаше,

докато "крадецът безсрамен " запасите й изцеждаше.

Все по-объркана, си каза горката женица:

"Ако не бях тъй добра, щях да му лепна плесница".

Ту той посягаше за бисквита, ту тя,

докато в пакета остана само една.

"Какво ли сега ще направи?"-тъкмо тя се запита,

когато, гузно усмихнат, мъжът взе последната бисквита.

На две я разчупи, едната половина й подаде,

а другата сам най-спокойно изяде.

Тя си каза:"Що за нерви има тоз грубиян?

Поне да беше показал, че ми е малко благодарен".

Не си спомняше да е била толкова вбесена

и когато повикаха полета й, въздъхна облекчено.

Събра си багажа и към изхода се отправи,

без да поглежда "крадецът неблагодарен".

Качи се на борда и мястото си зае,

потърси книгата, за да продължи да чете.

Но надзъртайки в чантата, за малко да и изкочат очите:

пред нея се мъдреше пакетът бисквити!

"Щом моите са тук-простена жената сломено-

то онези са били негови и той ги раздели с мене".

Бе късно за извинение и тя осъзна горчиво

кой всъщност е бил кръдецът грубиян,

постъпил невежливо.