Устните ми твойте устни търсят,
пръстите – изящните ти линии...
Ти ли закъсня или избързах
аз преди да се разминем?
И живота си-на сто парчета счупен-
пак без смисъл разпилявам...
Знам оная престаряла глупост:
късната любов изпепелява.
Може би наистина е късно.
Може ти да си последната измама.
Мъртвият не може да възкръсне,
а за счупени съдби лепило няма.
И не зная как да те наричам –
думите са празни като пръстени...
Нека просто тъй да те обичам –
Любовта живее и некръстена.
Иван Груев
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
|