Черни ангели
Черни ангели в червено огнено небе…
Черни ангели падат, потапят се в огнено от сълзи море…
Черни ангели душата ми с конци оплитат,
Черни ангели парчета от сърцето ми късат и пак отлитат…
На скали от лед стоя и чакам сякаш края…
Черни ангели прелитат и знам, че не идват от рая…
В дълбини от огнени сълзи пропадам…
И въпреки, че знам, че няма смисъл аз бягам… бягам… бягам…
Черни ангели очите ми извадиха,
да не виждам как сърцето на парчета разкъсано удавиха…
Черни ангели душата ми погубиха,
оплетена в конци цялата и нея в морето изгубиха…
Черни ангели прелитат и с усмивки злобни до мен достигат,
черни ангели с очи черни, празни като пропаст знам,че пред нищо не се спират…
Черни ангели с крилата си ме галят,
сякаш искат не само сълзите ми, а и мен да подпалят…
Черни ангели с лъжи черни, загубени в безкрая на небе огнено-червено…
Черни ангели с обещания напразни, оставиха сърцето удавено и обгорено…
Черни ангели с очи празни, душата ми превърнаха на шепа мокра пепел
|