Нека да добавя нещо, не бих казала, че съм била точно любовница на женен мъж,но съм поддържала и все още поддържам връзка с такъв, в смисъл виждаме се за неангажиращ секс понякога. Може да не се засечем в страната с месеци или поради друга причина да не се
видим продължително. От него не получавам нищо - държа на еманципацията си, даже ми е обидно ако реши да плати нещо той, в смисъл не знам защо се чувствам като проститутка в такъв момент. Мда, странно е. Аз самата преди много години си казвах - "женен - никога", ама те хората са го казали "никога не казвай никога". Та ние се открихме в момент, в който и двамата имахме нужда от нещо ново, разнообрано, връзките и на двамата ни бяха в застой. Така се получи...До момента, в който аз осъзнах, че започвам да се влюбвам и умишлено дадох отбой...И въпреки, че съм наясно с всичко, не мога да обясня дори откъде идва това собстеническо чувство у всяка жена, която е в това положение. Все пак ние, вторите никога не би трябвало да имаме претенции към този човек, защото все пак ЗАКОНОВАТА половинка го "притежава".
|