Притежавам котката си (дори и нея не притежавам), мъжа си не мога и не искам да го притежавам. От таква връзка можеш да получиш и всичко и нищо, зависи какво търсиш. Никой никога за нищо не бих обвинявала, защото за тези неща винаги трябват двама. Аз самата бях втората известно време в началото със сегашния ми мъж. Тогава така ми пасваше- както Настя го е описала- имах си свободата, срещахме се за неангажиращ секс понякога, постепенно започнахме обаче и да говорим и да се опознаваме, не беше само секса... когато чувствата станаха прекалено силни реших, че не искам да съм тази, която по празниците ще стои сама вкъщи, щото той трябва да е с жена си и тъй като не съм от хората, които поставят ултиматуми "аз или тя", направих избора вместо него и си тръгнах. Негов беше другият избор- да ме спре.
|