[Черешка]

Мила беба, напълно те разбирам, аз имах подобно хранително разстройство и все още си се боря с него... не е булимия, а по скоро хиперагия или емоционално хранене (http://organizedwisdom.com/Hyperphagia
http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_72)

Това представлява повтарящи се периоди на преяждане, последвани от гузна съвест, чувство на вина и следователно "изчистване" на организма с глад, диуретици и т.н. Свързани са както с миналото ти на диети, така и с някакъв вид психическо разстойство, ниска себеоценка, перфекционизъм, проблеми в личния живот, стрес, преумора... и т.н. Проблемът тук е най-вече, че количествата изядена храна стават все по-големи и след това периодите на гладуване също. На пръв по-глед никой не може да разпознае болестта - принципно с това "изчистване" килограмите не се променят драстично, няма повръщане, не ставаш скелет като анорексичките и си казваш, че няма нищо сериозно, но не е така. Последствията може да са всякакви - гастрити, колити, бърбреци, и още много.

Така до сега говорих като доктор, ама нямаше как дее... то си е сериозно!
Спасението според мен е само едно: МНОГО МНОГО СИЛНА ВОЛЯ, ПРАВИЛНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ СПЕЦИАЛИСТ, ПОДКРЕПА ОТ СЕМЕЙСТВОТО И ФИЗИЧЕСКА АКТИВНОСТ

Трябва сама да си вярваш колко си хубава когато поддържаш нормални кг, как имаш енергия за мъжа и семейството си, и колко други удоволствия има на тоя свят освен храната. Аз посещавах специалист, който първоначално не ми помогна, после прекратих докато не стигнах до опит за самоубийство с ножче за бръснене, преяла и депресирана... не искам да занимавам всички със съзливата си история, но ако имаш нужда от подркепа или информация ми пиши лично съобщение

Успех и вярвай в себе си!!!

[беба]

kokodidi, ами аз всъщност не мога да разбера, което точно ще навреди на детето ми като се натъпча и не съм забелязала моя хранителен проблем да повлиява грижите ми за него. Днес въпреки моето плюскане то е изкъпано, нахранено, играхме си в парка, пяхме и т.н Забременяла съм по обичайния начин. Въщност проблема си е мой не мисля, че някой от близките ми е ущетен в случая... Само мъжами дето няма да вечеря мусака, друго ще трябва да му сготвя.
Добре де как някой момичета ядат като разпрани и са все във форма??? Всички да са болни не ми се вярва. Някак аз като се замисля се чувствам ущетена че за да изглеждам нормално трябва да ям само моркови примерно, ми не е нормално според мен. Друг е въпроса че нямам спирачкам, но те нещата може би са свързани. Бе ще се справя някак.

[Черешка]

Първоначално написано от беба

kokodidi, ами аз всъщност не мога да разбера, което точно ще навреди на детето ми като се натъпча и не съм забелязала моя хранителен проблем да повлиява грижите ми за него. Днес въпреки моето плюскане то е изкъпано, нахранено, играхме си в парка, пяхме и т.н Забременяла съм по обичайния начин. Въщност проблема си е мой не мисля, че някой от близките ми е ущетен в случая...

Ама разбира се, че никой няма да усети или няма да се отрази на представянето ти като майка, жена и професионалист - аз в най-тежките си периоди бях отличничка на випуска, участвах в драма клуб, пишех статии за училищния вестник и имах ДВЕ гаджета ... и пак намирах време и причина за преяждане! Човек с тази болест, подобно на анорексичките, се старае да бъде изряден във всички други области на живота, като не може да се сппави с хранта.
За това с цялото ми уважение към Коко, но към болен човек нещата не стават с "я се стегни" Наистина, има хора които си хапват, не пълнеят, дори не мсилят за това, но не може всички да сме еднакви. Коко е много права обаче, че трябва постоянно да мислиш какво хубаво семейство имаш и да си набиваш хубавите неща в живота, за да се разсейваш от "хранителните мисли"

[kokodidi]

Беба не си разбрала какво искам да ти кажа
ако проблема ти се забълбочи неизминно ще повлияе на детето ти и на всички твои близки
погрижи се за здравето си
то е на първо място пред фигурата

[Мария Василева]

Първоначално написано от беба

....Имах и един анорексичен период реди няколко години ......... що годе нормални няколко години в които разбира се храненето ми беше силно ограничено, а спорта много интензивен..... после пия разхлабващи вися цяла нощ в тоалетната и после понеделник-четвъртък глад. .................... До сега не съм повръщала никога надявам се да не стигна до там , но някакво хранително разстройсвто има на лице и някак незнам как да преодоленя желанието за тъпчене.

Мила беба, права си, че има симптоми на някакво хранително разстройство. Дори често единия вид ХР преминава в друг..
Ето темичка за Диагностициране на хранителните разстройства където ще прочетеш, че и злоупотреба с пургативи (слабителни средства) е също булимичен симптом, дори когато няма повръщане.

Двете хубави неща са: - Първо, че си се усетила. И второ - че мъжа ти те подкрепя.
А имаш и бонус - детенце, да ви е живо и здраво!

Дали състоянието ти ще се отрази на тях е вън от съмнене - ДА. То може все така да е облечено и нахранено и мъжа ти също, но ти ще ставаш все по-нервна, фокусирана в едните килограми и ..... това ще те ощети като пълноценна личност. Тъжно е. Виж как казваш, че си се скарала с мъжа си за дето те подкрепя по начина, който си си избрала.

А и здравословно не можеш да излъжеш организма си. Всички други да излъжеш - него не можеш...

Защо едни са такива, а други онакива не знам. Еми биология, гени. Познавам някои момичета (и жени), болни от анорексия и булимия. Ако не знаех никога нямаше да предположа. Не бих допуснала, че имат мотив да се измъчват и да повреждат здравето си. Изглеждаха ми много добре. Но кой знае те как са искали да изглеждат и защо.

Нормално е да се сравняваме със другите, но това рядко е полезно. Някой ще каже "Защо едни имат по пет къщи, а аз живея на квартира?", други ще се питат "Защо другите имат, могат не знам си какво" и т.н. и т.н. Не знам дали ще прочетеш това, но си опитай да дадеш отговора на себе си: "Защо винаги мислим за това, което нямаме и рядко, за това, което имаме"..... МОЖЕШ да се спасиш, но как - ти сама трябва да откриеш начина си.

Първоначално написано от беба

Забелязвам че като съм уморена го правя най вече или като награда за свалени кг.

Наблюдателна си. Значи това са "отключващите моменти", ще се пазиш в такива. Може би някакъв начин на почивка и забавление да си избираш като награда или компенсация, къде по-добре ще е.

Песничка за тебе със специален текст.

[слънце]

Здравейте на всички.
Регистирирах се отдавна, тогава бях изчела абсолютно всички писма, бях плакала на някои, но така и не се реших да напиша моята история. Може би защото нямаше никаква "заслужаваща си" причина, за да си причиня такова нещо. Приемах го като лична слабост и "лиготия". Просто като лесен и "безпоследствен" /тогава така си мислех/ начин да поддържаш фигурата си и най-вече самочувствието си. Срамувах се най-вече от невъзможността да окажа контрол над храненето си. Обиколих всякакви лекари, специалисти, психолози и какво ли още не. САМО НИЕ САМИ МОЖЕМ ДА СИ ПОМОГНЕМ. Проблемът ни не може да се разреши по учебник, подходът трябва да е индивидуален. През 10 годишния си период на "боледуване" ужасно много се запалих по философията. И като че ли схванах причината за появата на този проблем. На всички нас ни липсва по нещо. При всички то е различно - любов, училище, реализация... На мен напримерно ми липсваше математиката. Така го усетих.
Сега незнам какво точно да напиша.
Само да споделя, че на 24.07.2009 г. започнах втората си година без денонощно тъпчене и повръщане. БЕЗ НИЧИЯ ПОМОЩ. ПРОСТО БЕШЕ ДОШЪЛ МОМЕНТА. В един момент осъзнах, че не ми става по-добре след тези ритуали, не ми помагат за нищо.
На първо място трябва да го искате силно. Мога да бъда полезна. Само ме попитайте.

[MILI]

Проблемът ни не може да се разреши по учебник, подходът трябва да е индивидуален. През 10 годишния си период на "боледуване" ужасно много се запалих по философията. И като че ли схванах причината за появата на този проблем. На всички нас ни липсва по нещо. При всички то е различно - любов, училище, реализация... На мен напримерно ми липсваше математиката. Така го усетих.
Сега незнам какво точно да напиша.

Много си права(според мен). Едно голямо браво за куража и волята,които си имала.
Цялата сила трябва да дойде от теб, ти да повярваш че го искаш.
Само,че малко си противоречиш. Подходът трябва да е индивидуален, но психолози не могат да ти помогнат. Не се ли изразява точно в това първата стъпка от индивидуалния подход към всеки? Незнам,според мен колкото по сам оставаш, толкова по се задълбочава проблема.

[слънце]

Мили, поне при мен, всички психолози работеха заучено. Не искам да обиждам никого, може би има и по-добри, но аз специално ходих при Светла Бояджиева, Мадлен Алгафари ... и други по-неизвестни имена. Те всички те карат по учебник. И те карат да правиш едно и също - описвай какво ядеш точно, как се чувстваш когато повръщаш, намери си някакво развлечение когато настъпи "лошият" момент. Те не знаят, че точно в този момент и не искаш нищо друго освен това. Всичко друго за теб става безразлично, не можеш да се откъснеш. А когато си се "причистил" - тогава започваш да си обещаваш /на себе си и на околните/, че ще се помъчиш да го преодолееш. Тогава е лесно. Докато не дойде следващото непреодолимо желание да се натъпчеш.
Аз специално в деня, от който спрях да повръщам, се разделих с приятеля си. Просто ми се случи нещо, което ме разтърси, което излезе на преден план пред повръщането, защото поне при мен то беше смисъла на живота. Планирах целия си ден съобразено с повръщането. То беше най-важното, всичко друго намествах около него. За това ти казвам, че всичко е много индивидуално. А аз не успях да открия себе си пред психолозите. По скоро това става пред самия теб. За мен винаги най-важна е била любовта. И всъщност тя ме спаси. По-скоро нейната липса, но това ме съживи. Май не съм полезна. НО СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ВСЕКИ ТРЯБВА ДА НАМЕРИ "СЛАБОСТТА СИ". Мили момичета, повярвайте си.

[DWP]

Аз съм щастлива от факта, че намерих "моят" психолог, след две години ходене по мъките. Колкото и да се опитвах да се справя сама, пак се връщах отначало и всеки път ставаше по - страшно от преди.
Вече съм в 4- ти месец от лечението и съм в хармония със себе си и тялото си.
По принцип ми е трудно да говоря за това, но знаейки, всеки минал по този път, какво е преживял, съм склонна да разговарям, единствено моля това да става чрез лични съобщения.

[слънце]

Радвам се за теб DWP.
Момичета, трябва да повярвате, че има изход и той е светъл и хубав.