#1
|
|||
|
|||
Любовта към работата вреди на интимния живот
Според изследване милиони високоплатени специалисти в целия свят рискуват да си изгубят семействата поради
продължителния работен ден и огромното служебно натоварване. Феноменът се нарича "екстремна работа". Казват, че около 45% от високоплатените сътрудници на големите компании работят по 70 и дори 100 часа седмично, използват 10-дневен отпуск само веднъж годишно и са готови да отложат сватба, тържество и даже погребение на близък, ако на работата по това време става нещо важно. А как е при Вас? Умеете ли да съчетавате ефективно работа и интимен живот? |
#2
|
||||
|
||||
До преди да родя работата беше за мен всичко - работех денонощно, събота, неделя... мразех почивните дни и се опитвах пак да ги запълвам с работа, но... сега съм друг човек - уважавам си почивката и когато съм с детето, даже не си нося телефоните. Е, вярно, че ако съм постоянно с него, а не работя, ще се побъркам, но вече умея и да почивам
Имам удоволствоето да се занимавам с това, което ми харесва |
#3
|
||||
|
||||
любовта ми към работата бързо отминава...става като семейния живот-в началото огън и страст,после-монотонност,навик и пр.
затова понякога изневерявам
__________________
"I'm not here for entertainment!You don't really wanna mess with me tonight ..." |
#4
|
|||
|
|||
Аз съм всеотдайна както на работното място, така и в семейството, така и когато се отвори възможност за почивка. Според мен именно в способността ни да "презаредим" батериите и да съумяваме ефективно да си почиваме, се крие стимулът към балансираните отношения както в семейството, така и на работното място.
п.п. Аз не изневерявам!
__________________
"Да си самодостатъчен, това е въпрос на интелект. Само глупакът може да скучае." |
#5
|
||||
|
||||
като ми се работи ... работя
обаче като не ми върви личния живот нищо не помага а работата тогава хич не върви така че, колкото и понякога да се абстрахирам едното винаги вреди на другото
__________________
-Къде беше на Нова Година? -В леголото. -Верно? И колко човека се събрахте? |
#6
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#7
|
||||
|
||||
а бе едно е теория и думи,друго е практика
аз също принципно съм съгласна със sweety_L де ама до колко успяваме да го приложим в практика това
__________________
"I'm not here for entertainment!You don't really wanna mess with me tonight ..." |
#8
|
||||
|
||||
Работохолик съм, мамка му!
|
#9
|
||||
|
||||
Бях преди да осъзная ,че няма нищо по-хубаво от почивката и времето прекарано с любимите хора
__________________
Най-големите ни разочарования са от несбъднатите ни желания ,които в даден момент сме виждали като реалност |
#10
|
||||
|
||||
Аз съм потърпевша от любовта на половинката ми към работата му... И съм НАПЪЛНО съгласна , че двете неща трудно се съчетават. Винаги едното трябва да остане на заден план, за да бъде качествено другото. В интерес на истината и аз съм имала периоди, в които съм се пристрастявала към дадена работа и вършенето й ми се е превръщало във фикс идея. Но, както е идвало това чувство, така си е и отивало. И сега ми е доста трудно да се чувствам на втори план. Още повече, че не се налага да се съревновавам с човек, а с работата му... Много пъти съм си казвала, че не трябва да постъпвам и мисля егоистично, но като ти липсва внимание и време с любимия човек в един момент само това ти се набива на очи и става голям проблем. За мен, лично, златната среда е най-доброто решение, но малко хора умеят да намират баланса.
|
|
|