[pifco]

е то ако е зле работата,пак няма значение защото ако са си наред в отношенията ,нали касата е обща

[Divinemouse]

Първоначално написано от pifco

абе като има нормални отношмия ,какво значение кой плаща,по принцип си е работа на мъжа ,но защо не и жената ,а ако си ги мерят значи все някой го избива на комплекси

Точно на място казано

[Мариса]

Първоначално написано от Т-Е-Д-И

Мъжа плаща, така и трябва иначе срамота

Съгласна съм с Теди

[valeto]

Тате носи, мама меси.

Мне, не е за мен този принцип. Ако не работя и не участвам в семейното бюджетообразуване, не бих могла да се чувствам добре, просто не ми е присъщо на характера, все едно съм ...
... държанка ... пфф. Интересно ми е какво става с такива дами, ако някога нещо стане по неведомите пътища на живота и трябва да се оправят сами.

[Бобето]

Аз съм 'държанка", не работя и дори незнам за сметките с всичко се занимава мъжът ми, имам всичко от което се нуждая + събирам си пари от тези дето той ми дава(щото са ми много за ежедневните нужди...не се глезя постоянно)
И така имам винаги заделени...е верно негови са, но той незнае за тях!

При нас проблема е друг, че той НЕискаше аз да работя много години на ред, чак сега го склоних да започна работа, но не толкоз за пари, колкото да се занимавам с нещо и да не скучая, а и детето трябва да почва градина вече.

[valeto]

Първоначално написано от Бобето

той НЕискаше аз да работя много години на ред, чак сега го склоних да започна работа, но не толкоз за пари, колкото да се занимавам с нещо и да не скучая.

Ами, според мен въпроса е не само какво иска Той, а какво искаш и Ти. Защото в семейството няма Аз и Ти, а Ние. Така че ако ти си искала да работиш, не заради пари, както казваш, а дори и за собствен кеф, не разбирам къде е причината да те спира.

[Бобето]

Всъщност неисках да работя кой знае колко, и затова не настоявах много, не че сега яко ми се работи, но знам че ако имам кариера , ще имам друг живот различен от този сега....понякога се чуствам обсебена от мъжа ми и детето ми.........с един нов ангажимент и една друга среда ще постигна баланса, предполагам...но това е една друга тема...

[valeto]

Пожелавам ти успех, Бобе.

[Nanka]

Бобе, това за средата е вярно. Когато живота ви се върти само около детето, мъжа, кафетата и магазините - сякаш циклиш и в един прекрасен момент осъзнаваш, че започваш да затъпяваш просто, защото не се чувстваш пълноценен. Именно заради еднообразието и цикъла, в който сами се поставяме (имам предвид жените) на моменти просто откачаме - избиват ни балансите в едно или друго отношение.
И една промяна - дори и да запишеш да учиш нещо или да започнеш работа променя коренно ежедневието, целите, мисленето и самочувствието ти.
Не винаги се започва работа за пари, особено когато не ти се налага, както в твоя случай. Важно е ти да усетиш, че имаш нужда от промяна.
Друг е случая с такива като мен, които освен нуждата за пари се борим и да се докажем. За мен е хипер важно да бъда винаги над очакванията си, да надскачам целите и възможностите си в името на успеха. Но пак казвам при мен водеща винаги е била нуждата от пари. А стандарта, който съм постигнала е изцяло мое дело...и се гордея със себе си.

[Lilith]

Браво Nanka! И аз започнах работа "малка", за да се издържам сама, но постепенно дойде и желанието ми да се доказвам пред себе си и амбициите ми растат още повече, виждайки какво е постигнал човека до мен. Не искам да се меря с него, то няма и място за сравнение, защото амбициите са ми в съвсем друга област. И все пак, който и да плаща сметките в даден момент, е хубаво да знаеш, че човека до теб има потенциала и желанието да действа и да се развива... защото всичко се случва.