[xxxxx]

Първоначално написано от еМ ДжИ

пробвайте да пушите гинко билоба хахахха

Моят съвет е просто да си почиваш повече. Можеш да си записваш някои неща, аз между другото така правя, защото понякога съм голяма разсейка. И се опитай да не мислиш постоянно за проблема си, отпусни се и се концентрирай върху другите неща. Ще видиш, че всичко ще си се оправи от само себе си. Успех!

[gwendoline]

На повечето може да им е смешно, но...проблемът, ако е наистина проблема, за който говорим е доста сериозен. Моят голям син (13 год.) е точно по гореописания начин и отскоро тръгна на психолог, защото положението стана плачевно... притеснявам се да го оставям през деня сам вкъщи, до такава степен достигна разсеяността и забравянето му, че...е въпрос на оцеляване на моменти! Има упражнения, които помагат за концентрацията, но вероятно щеса необходими и някакви допълнителни усилия и средства.... Бе...не ми се говори просто...

[ro_ni_ka]

Здравейте и аз имам проблем с паметта и разсеяността. Думите ми бягат или забравям за какво говоря ако ме прекъснат. За 3-ти път се записвам на курс по англииски и отчитам, че не помня почти нищо от предишния ден..На моменти съм отчаяна от себе си, но го отдадох на преумора, стрес, нерви и т.н. Оказа се, че съм и с начален стадии на синдрома на Хашимото, но това само частично обяснява нещата... Сега се старая да спазвам хранителен режим и пия селен... мина седмица, но... още съм в сферата Отнесени от вихъра....
Гуен, относно детето ти... съчувствам ти от сърце... и ние минахме през този момент с психолози и терапии. Все още не ходя на работа, защото се притеснявам за отвеяността му...има моменти в който си мисля, че от разсеяност ще се самоубие...Ходи и блуждае в пространството...просто лети и е безметежно отнесен... на него не му пука, а мен на лудост ме избива всичко това....

[fruitty]

леле като чета явно моето е съвсем лека фаза може би просто не се концентрирам или не ми е чак толкова важно това което се случва за да го запомня . надявам се че скоро всичко ще се оправи а на вас с децата ви пожелавам да намерите вярното лечение и да има положителен краен резултат!

[gwendoline]

Първоначално написано от ro_ni_ka

...Ходи и блуждае в пространството...просто лети и е безметежно отнесен... на него не му пука, а мен на лудост ме избива всичко това....

Роника...съжалявам, че след толкова време дето не сме се "чували" чета за тези проблеми... И при мен са тежки нещата - даже на психолог забравя да отиде, макар че половин час преди да трябва да тръгне - съм му звъннала да го подсетя... Единственото, което ме успокоява донякъде, е че мнението на психоложката е, че сега е най-трудния период, защото е в пубертета - но щяло да отмине с много внимание, посещения при нея и желание от негова страна, разбира се...
Трябва да мине време преди да се отчете има ли някакъв резултат от всичко това... Дано с пубертета и при вас отшумят тези проблеми, защото ...знам какво е...всеки един ден изпращам с въздишка на облекчение, че е минал и този ден без особени "аварии" и че сме живи и здрави....

[ro_ni_ka]

Здравей, пожелавам ти колкото се може по безпроблемно и безболезнено да минете през този период... При нас е сякаш на цикли...1 клас полудяхме от грижи ои проблеми сега сме в 4-ти и нещата се повтарят , но с друга сила и в друга насока...
Аз ходех с него на психолог, защото беше малък , а сега отвреме на време с педагогическия съветник се срещам, за да му напомням и на него, че детето ми е по-отнесено и странно и , че му е необходимо повече внимание и грижи...
Сигурна съм , че ще отшуми и ще се надживее и това, но... и ти като добър родител още повече с педагогически образование виждаш нещата по различен и по по сериозен начин...
Това е тема , което можем да обсъждаме с дни, но според мен основното е детето ти да се чувства подкрепено от теб и семейството си и ти да демонстрираш обичтта и загрижеността си за него и най-вече да не се срамуваш от него и постъпките му...колкото и налудничави да са те понякога... До тези скромни изводи аз стигнах след консултации и разговори с психолози и четене на различни психологически глупости...
Все по рядко влизам в сайта... Липсват ми позитивните мнения на теб и още няколко девойки, а другото е просто предъвкване на едно и също...
Много търпение и спокойствие ти пожелавам... Децата ни са вид изпитание или предизвикателство, с който ние ще се справим... Ти си чудесна жена и майка и просто няма начин да не се оправят нещата... Заслужаваш го и аз стискам палци да се случи скоро!!!
Прегръщам Ви с много приятелски чувства. Роси

[gwendoline]

Първоначално написано от ro_ni_ka

основното е детето ти да се чувства подкрепено от теб и семейството си и ти да демонстрираш обичтта и загрижеността си за него и най-вече да не се срамуваш от него и постъпките му...колкото и налудничави да са те понякога

Съгласна съм с всяка твоя дума и съм се въоръжила с нужното търпение... Ако се наложи и медикаментозно лечение - ще го отбележа тук за тези, които имат подобни проблеми и се интересуват. Благодаря ти, Роника, за топлите думи! Желая ти успех и положителни резултати; също така и много усмивки, щото ....животът си тебе, докато умуваме какво да правим...

[aniK]

Момичета, това ми се стори доста сериозно и не съм и допускала, че е възможно да се случи на малко дете Надявам се с подходящ подход "проблемът" да се реши. Дано у децата не се насади чувство за "различие" от другите. Много е деликатно Стискам палци!!!

[ro_ni_ka]

Ani, благодаря за подкрепата!!! Много усилия , нерви и изобретателност са необходими, но... всдеки малък напредък те мотивира повече и те кара да не се отказваш. Освен това на моменти е супер забавно с такива деца... Погледнеш ли нещата откъм забавната страна има много комични ситуации и децата ни по свой си начин са уникални и винги ги запомнят където и да отидем...
Тези деца знаят, че са различни, но това не ги притеснява...дори напротив...възползват се от ситацията и понякога съвсем умишлено стресират пуританите...имам доста смешни случки с моя син...
Тези деца се вписват в различни среди без пробеми и имат достатъчно приятели, но...сресирао ействат на родители, педагози и психолози...

[fruitty]

пожелавам ви всичко да отмине и да остане само спомен.аз не посмях да се обърна към никой защото никой не ми повярва /от близките / че забравям защото съм малка /сега вече не-на 25 съм/затова се радвам че децата ви имат родители които са подходили сериозно към проблема и са направили всичко за да им помогнат,сигурна съм че ще го оценят и ще са ви много благодарни!
Успех!