|
#21
9th October 2010, 13:46
|
||||
|
||||
спомням си... как една вечер на едно събиране, подпих бая,а когато това се случи ставам прекалено искренна и споделих на мъжо, че нещо сме станали скучни в леглото. Казах нещо от сорта на "Всеки път като ще правим секс, никаква романтика, никога не ме събличаш.Просто ти се събличаш, лягаш на кревата, заемаш някаква предизвикателна поза, ухилваш се и чакаш да дойда" Той нищо не каза тогава. Та на другата вечер се случи така, че съквартиранта му го нямаше, а те са принципно добри приятели и също неразделни, което ме дразни също, защото аз нямах много време с мъжо насаме, просто все сме тримата. Ама точно тая вечер бяхме само двамата. Заведоха ме на пицария, после се прибрахме в квартирата, която е една таванска стая на Картала (квартал, намиращ се на един хълм, от където се вижда всичко останало, Царевец, Света гора, центъра, всичко) И седим си на кревата и гледаме светлините на Търново и то аз... малко съм... бая приказлива, седим си той ми се лигави сега, туй-онуй аз "Бъра бъра бъра, бла бла бла" накрая му писна, стана още по-страстен и всичко от там нататък беше супер. От тогава от една забележка, Мой си е взел поука . Всичко беше много романтично.
Също се сещам, миналата зима, нещо се бяхме събрали много хора в квартирата, и пием, това онова. С любимия танцуваме бавни танци на бързи песни. При което, Никито изтърсва с един мек и приятен тон "Мило усещаш ли, как когато се докосват краката ни каква топлина създават, усещаш ли, направо се изпотих в краката, уникално..." Аз гледам глупаво към земята и викам "Ми мило... ние танцуваме пред калорифера бе..." такива ми ти работи... 
|
|
#22
9th October 2010, 15:11
|
||||
|
||||
|
А пък аз си спомних за една Дидка хубавелка. Една вечер в Стария град. Не помня заведението.Седнала тя на столче в края на продълговата маса, а пък аз сам се разливам на дългата пейка(дългата страна на масата). Та приближавам ли, приближавам ли Дидка, мъничко и полека, тъй както котак се навърта под ресторантска маса. Изравнихме се с Дидка,обърнах го на вечерна романтика. В един момент се престраших да й призная нещо на ушенцето. Но тя така и не чу тайната.. Силно изнесен в крайната точка дългата пейка, неусетих как наруших равновесния й център.Пейката рипна нагоре със свободния си край и ме изхвърли от периметъра на масата. С мен заминаха и двете чаши+ чиния с руска салата...Романтиката се развали... Все пак хубавата Дидка прояви снизхождение и ми изслуша още няколко минути неловките и неуместни импровизации за красотата на тепетата... Извод: ако желаете вечерта ви в ласки да премине, винаги внимавайте как и къде сте седнали.
__________________
"В средновековието храната спаси човечеството от глад. Добре известен факт" Цимбал фон Щруделшмерцкопфен
|
|
#23
9th October 2010, 15:12
|
|||
|
|||
|
Спомням си как се запознах с мъжа ми. Работех като барманка на Златни Пясъци. Той затвори бара заедно с мен. Всичките му приятели се прибраха по хотелите, а той стоя сам и си поръчваше водка със сок (а той не пие почти). После го закарах до хотела защото не уцелваше крачката хаха.
|
|
#24
9th October 2010, 18:37
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
  Уникални сте бе хора,супер сте....много ви се кефя на всички!!!  А това...за калорифера....неееее....прост о е върха!!!Адски готино е при вас!!!!  
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|
|
#25
9th October 2010, 18:43
|
||||
|
||||
|
Какво смешно има? Дидка беше като захарно петле. Ожени се година по-късно,а аз издухах супата. А пък това с масата се е случвало и друг път. Закон на физиката. Много по-неприятно е когато сбъркаш номер за пращане на SMS. Тогава отчаяното "повярвай ми, този смс не е мое дело" дикиш не фаща
__________________
"В средновековието храната спаси човечеството от глад. Добре известен факт" Цимбал фон Щруделшмерцкопфен
|
|
#26
9th October 2010, 18:52
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
Престани с тази масаааааа....... ....вече квича от смях.......
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|
|
#27
9th October 2010, 19:10
|
||||
|
||||
|
Не е само масата. Високите табуретки на бара, под които сгъваш крайниците в "балеринен шпиц",са още по-опасни. Омешаш ли малко напитките и почваш да се полюшваш около оста си като пумпал. Изпъваш се нагоре като антена, да не забележи Дидката срещу теб. Но нали в един момент трябва да станеш до тоалетна. И..,фююют.. ,...айде пак..,..романтиката пак отиде на кино..
__________________
"В средновековието храната спаси човечеството от глад. Добре известен факт" Цимбал фон Щруделшмерцкопфен
|
|
#28
9th October 2010, 19:18
|
||||
|
||||
|
Цитирай:
Тази вечер станах свидетел на подобна случка,бях с едни приятели в едно барче,за да пийнем по коктейлче и един пич,ей така,както ти го описваш се изтърси на земята,познай кой изквича от смях........
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|
|
#29
9th October 2010, 22:17
|
||||
|
||||
|
Значи прав бях. Пичовете падат! Чудя се защо се казва за пичовете/мъжете "свалят мадами", след като обичайно (пичовете/мъжете) се свличат от столове,скамейки и търкалят под маси.
__________________
"В средновековието храната спаси човечеството от глад. Добре известен факт" Цимбал фон Щруделшмерцкопфен
|
 |
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Линеен изглед
|
|
Вижте още за: СПОМЕНИ
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 12:03.