Стихове

Briseis · #**641** 21st November 2008, 21:52

ето едно мое много любимо

ЛЯТНА ЖЕНА /Дамян Дамянов/

Полуразголена и тръпна
като самото лято - тя
върви изящно недостъпна
и покоряваща света.
С каква ли чародейна сила
тя мъжките очи слепи?
С какво невидимо лепило
по роклята си ги лепи?
Като от брошки с тях огряна,
минава лятната жена.
Светът е неин! Прошка няма!
И тя го тъпче без вина
с пантофки златни на кралица.
С каква насмешка среща тя
полусакатите старици
със още зимните палта,
които й се хилят с дребен
беззъб и тъй злокобен глас:
- И ние бяхме като тебе,
и ти ще станеш като нас! -
За бога, вий сте прави, баби,
но спрете кобните слова!
Тя още млада е, не трябва
да се досеща за това!
Такова нещо е животът -
кръг: лято - зима... Е, добре,
но би ли цъфвало дървото,
да знаеше, че ще се мре?
Дали и зрънцето посято
класило би, щом има сърп?
Старици, днес пред чуждо лято
стаете свойта зимна скръб!
Не злобно, с радост отминете
две токчета, един паваж,
с които преминава летен,
суетен, млад и мимолетен
самият собствен ваш мираж!

DWP · #**642** 21st November 2008, 22:22

Наказание
Лиляна Стефанова

Казват,
че си възседнал дявол.
Но аз не се плаша.
Препускай на воля.
С теб съм.
Няма къде да се дявам.
И няма в черква за теб да моля.

Залезна съчка запали огън.
Вик на птица сряза покоя.
Не се отричам от теб.
Не мога.
Лош ли, добър ли,
то си е мъка -
и само моя!

За да скоча
Лиляна Стефанова

Пази се от зла среща.
Но как да се пазя?
Все със зли -
Бог ме наказа.

Всичко обърках.
Ритъм и стъпка -
все криво хоро.
Най-сетне случих.
И отново в душата ми страх.
Като дива побягнах
от добро.
За да скоча
с главата надолу -
в грях.

DWP · #**643** 25th November 2008, 00:47

Жертвоприношения
Роджър Макгъф

Непрекъснато слушах за жертвите
които родителите ми правеха.
Малки почти ежедневно
Големи при необходимост.

Да ме имат означаваше да се жертват. Да излизат без мен.
И като похлупак на всичко, образованието ми:
училищни униформи, уроци по цигулка,
рецитали, допълнителни консултации.

“Ако не е едно, ще е друго.
Надяваме се, че заслужаваш.” Заслужавах ли?
Речникът потвърди моите съмнения:
“Жертвоприношение, ритуално убиване на човек
или животно с цел омилостивяване на божество”

Жертвоприношение. Не, не го заслужавах.
Цялата тази кръв заради няколко дипломи.

Изолация

Обичам своята изолация
сложи ме лесно достъпен
на ръба на хорската пустош
и пред това да съм скучна савана
предпочитам да съм стъпкан в живия плет.

tirra · #**644** 25th November 2008, 09:59

***
Нона Йотова

Когато си отхвърлен, когато
неразбран,
се скиташ денем, нощем
по улиците сам,
когато любовта я няма
ни в таз, ни в другата земя,
ти просто си бездомник и
никой друг не си!
Когато нямаш обич,
ти нямаш и очи!

tirra · #**645** 25th November 2008, 13:31

Без заглавие и без автор
/не ги зная...

/

Не искам да си с мен когато остарея.
Аз дръзко се отказвам от рядката награда
да ме закриляш нежно в безрачни старини.
Аз искам в паметта ти докрай да бъда млада,
да се гневя, да любя, да страдая, да лудея.
И времето, което ни гони в безпощада
един портрет на силен дух да съхрани.
Помислиш ли за мен да чуеш бързи стъпки,
потърсиш ли ме с поглед, да виждаш ярък пламък
да ме усещаш остро, като внезапна тръпка.
Когато свечерява, когато спреш помръкнал
да блесна пак светило, на твоя небосвод.
Не искам да си с мен,
дори самотност глуха да сграбчи моя ден.
В съдбовния ми час, сама да съм тогаз,
но ти да бъдеш с другата-оная волната, предишната ,
да бъдеш с истинската мен.

-----------------------------------------------------------------------

Ще събера на утрото цветята
да ги раздам на хората и птиците.
Ще мина през дъжда като
през стъклена завеса
и слънцето във шепите ще нося
през мрежите на колни и дървета.

И когато изтече денят
в косите на съня заровил пръсти,
надеждата на утрето ще взема.

Ив. Орлинов

DWP · #**646** 26th November 2008, 00:38

Нейният вид
Ан Секстън

Излязох навън, обладана вещица
ловувах черния въздух, по-смела през нощта
мечтаех за злини, бях застанала да стопирам
от другата страна на безличните къщи, светлина до светлина
самотно нещо, с дванадесет пръста, обезумяло.
Такава жена не е жена, донякъде.
Аз съм от нейния вид.

Открих топлите хралупи в дърветата,
напълних ги с тигани, формички, етажерки,
гардероби, коприни, неизброими вещи;
приготвих вечерята на червеите и на елфите;
виейки, подреждах редиците.
Такава жена е неразбрана.
Аз съм от нейния вид.

Возих се в твоята карета, шофьор
размахвайки голите си ръце към отминаващите градчета
научавах последните светли маршрути, ти, който оцеляваш,
където твоите пламъци още хапят бедрата ми
и ребрата ми хрущят където колелата ти завиват.
Такава жена не се срамува да умре.
Аз съм от нейния вид.