[мауз]

Винаги боли. Няма значение какво е животинчето - то става част от теб и семейството, та няма как да не те боли.
Дай любовта си на новото мъниче и не мисли за какво ще стане след време.
Всички умираме, но никога не сме истински мъртви докато има кой да ни помни.

[mishelle1607]

Първоначално написано от мауз

Винаги боли. Няма значение какво е животинчето - то става част от теб и семейството, та няма как да не те боли.
Дай любовта си на новото мъниче и не мисли за какво ще стане след време.
Всички умираме, но никога не сме истински мъртви докато има кой да ни помни.

И малкото-то е канадска лисица-и то е възрастно.....вчера го водихме в Синия кръст,правиха му изследвния,оказа се,че има ставни изменения,но е с болки....лекуваме го,пък незнам...само ме гледа и търси помощ

[мауз]

Има моменти когато сме безсилни и можем единствено само да се молим.
Дано се оправи милото!

[daliq]

mishel1607 - боли и винаги ще те боли , това не се превъзмогва с това се живее, имах канадска лисица почина преди две години , преди евтаназията и направихме снимка , погледа и болката която струеше от него и молбата в очите и " не ме оставяй" няма да забравя никога. Ако те боли си поплачи , колкото и любов да сме им дали двойно повече са ни върнали заслужават да ги помним завинаги .
Новото кученце не заменя починалото , то никога няма да изтрие спомените и болката ти , а и едва ли искаш това , но любовта която е в сърцето ти няма да остане скрита а ще има на кого да я дадеш .
Спомняй си и говори за него , никога не си позволявай да забравиш .

[Decu]

http://prikachi.com/images/450/3329450r.jpg

дали не е по-висок и от мен


http://prikachi.com/images/464/3329464J.jpg

мързелчеее

[Шоки]

Първоначално написано от mishel1607

Аз обожавам животинките-обръщам се към тези,които са като мен-как се справяте със загубата на домашен любимец?Аз загубих голямото си куче преди 6 месеца-немска овчарка.....беше възрастна....но след евтаназията не мога да се справя с мъката.....имам и друго мъничко,но и то нещо е болничко,има болки в краката.Просто ми е много мъчно като знам,че и с него рано или късно трябва да се разделя,а съм свикнала невероятно много.Липсва ми хладнокръвие

Като дете преживях доста тежки загуби на домашни любимци и в един момент отказах категорично повече да имам такъв. Просто нямах сили вече да ги преживявам. Сега имам дъщеря на 11 години и заради нея преди две години се сдобих с морско свинче, а година след това зайче. Морското свинче умря лятото миналата година е не ме питай как го отревах - даже на работа не отидох този ден. Зайчето ми е още живо, но просто не мога да си представя как ще го преживея и него. Много е тежко наистина. Ей са се сетих за свинчо и пак ми се прирева- беше толкова послушно прасенце.

[mishelle1607]

Ужасно е,но аз без животинче не мога....адски много ги обичам и се привързвам силно!

[Oksana_]

Маркова, отлично те разбирам какво ти е ... Преживяла съм 2 загуби на кучета...
Едното не можах да го видя за последно, но на другото няма да му забравя никога муцунката и кафявите, жални очички.....

[jovanna93114]

Decu,страхотен е! Да ти е жив и здрав! Много ми харесва твоя сладур,но аз нали си имам Котараче и ми сега мога само да се радвам на твойте снимки

[Decu]

мерси, Джована