[lullaby]

За шопинг.

[резервна модераторка]

Имам желание да заспя и да не се събудя поне 24 часа.

[Cassi]

Чисто и просто за кафенце с приятен събеседник

[simone]

за нищо...

[Iliana81]

Да ми се събуди мозъка като хората и да намеря вдъхновение да уча

[not_sweety]

Да се сгуша някъде на топло... и да спя. А, и масаж- докато заспивам. Ама и нещо сладко- преди това.
Преиграх май, а?

[simone]

Да кажа едни неща дето не трябва да ги казвам на някой, за който хич не трябва и да мисля

[not_sweety]

Първоначално написано от simone

Да кажа едни неща дето не трябва да ги казвам на някой, за който хич не трябва и да мисля

Имаше една история. Съвсем тривиална, сантиментално клиширана- за момче, влюбено в едно момиче. Но, на което, все не му стигало кураж- да и признае чувствата си. И после...драма. Момичето загива. Намират дневника и. И вътре... тя пише... Колко е влюбена в това същото момче. Но как не и стига кураж- да му признае...
А времето си тече. И всеки миг, си отива. Безвъзвратно.
Колко щастие пропуснахме, а? Колко радост, колко усмивки, прегръдки... пропуснахме- заради несигурността си. Заради страхът- да не бъдем наранени, отхвърлени...
Да, понякога боли. Понякога... губим вяра. Губим сили... Но това не е перманентно състояние.

Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някого е грял?
Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял
е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?
Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.
Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на този свят
са вземали от тебе -
значи си богат.
А взелият е беден.

Разбираш ли? Дори и болката минава. И от нея... сме още по- богати. По- добри. И пак сме щастливи.
Само времето... Само то... не чака.
"от всичките раздели... най- голямата раздяла"
И само това е важното. И само това има значение. И само това е страшното. Че нямаме време.
И ако имаш да казваш нещо- на някого... Нещо, в което си убедена, в което вярваш... Давай.
Защото... накрая ще съжаляваш- за всичко пропуснато, неизречено, неизживяно.
Защото... нямаш никакво шибано време.

[simone]

Де да беше толкова лесно
преди нямаше кой да ме чуе, сега вече нямам право да казвам каквото и да било...

[Caroline-Caro]

Първоначално написано от simone

Де да беше толкова лесно
преди нямаше кой да ме чуе, сега вече нямам право да казвам каквото и да било...

Отрицание...отрицание...отри цание...нямаше,нямам...това отрицание ми се струва,че преминава в отчаяние а ти говори ли,за да бъдеш чута и защо да нямаш право...всеки има право да казва,каквото пожелае,всеки има право да опита,а ти,опита ли... .......виж...пробвай се да си събереш разпиляните мисли и чувства,изгони несигурността от действията си....и...когато решиш,че самата ти си вярваш,че можеш да го направиш....действай...но говори думи,само,в които си напълно убедена,обещай,но само ако и ти си вярваш,че можеш да изпълниш обещаното,за да не се получи така,че има само някакви думи без стойност и без бъдеще...защото думите могат да издигат в рая,но могат и да запращат в ада,могат да галят,но могат и да раняват...и действай...не отлагай....
Успех!