#11
|
||||
|
||||
Едно момиче …
Едно момиче ходи по брега. Лицето му не виждам отдалече, ала долавям някаква тъга в походката му и в тази вечер. Със елегични стъпки то върви. И сякаш подир себе си развързва и мята върху здрачните треви една кордела от любовен въздух. Момичето я пръсва със ръка и аз се мъча да й хвана края. Едно момиче и една тъга. Тъга по нещо.По какво - не зная. Ах, кой ли би могъл да разбере момичето с тъгата мълчалива! …Едно момиче и едно море… И сянката, която си отива… Изпращам ги с очи във вечерта и мисля: Туй, което отминава, не е ли всъщност моята мечта, която вечно гоня през света дори без сам и аз да я познавам? Д.Дамянов
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
|
|