#1391
|
||||
|
||||
Пожелание
Иван Тренев Искам да заспиваш така, сякаш езеро е сърцето ти, където рибите се виждат и бели облаци отминават. Да заспиваш така сякаш береш здравец и го хвърляш по пътя на дните, които любовта ми ще ти насити. Да заспиваш така, сякаш прескачаш боса следите на пролетна буря и аз да гледам дъждовната светлина на твойте ресници. Над съня ти сянка да пада, само когато се свеждам с устни да те докосна, както планината над езерото се свежда!
__________________
say she wish she could cut my dick off and take it with her |
#1392
|
||||
|
||||
Цитирай:
Някои, свързват Микеланджело с "Давид". Но за мен... Микеланждело, е този фрагмент. Не, дори... Сикстинската капела. Нито неговата "Пиета", нито гробницата... А точно тази мъничка част. С почти докосващите се пръсти. "И Бог... създаде човека." Това... е чудото.
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1393
|
||||
|
||||
автор: osi4kata
На ръба на Света сме и пишем Живот. Динозаври на новото време. Шепа луд, ошипен и изстрадал народ. Вместо сетни слова, ние пишем поеми. Не продаваме. Никой не търси души на пазара за къщи и гащи. Прагматичният юзер не пръска пари по молитви за обич и щастие. И дали подир нас ще настъпи Потоп?... Не разбирай буквално потопа. Идиотът и с гащи е пак идиот, не се мери във евро животът. Нито в долари, нито в китайски пари... Кредит Щастие - няма фиксиран. Само, който е бил неплатено щастлив, си затваря очите, когато умира. |
#1394
|
||||
|
||||
Аманохашидате
пътеката към чистите извори Тъмни мъгли навсякъде и няма луна сенки дървета по пясъка сол и вълни под мъглата невидими скали онемели на острова чисти ще влезем във кралството без да се връщаме никога стъпки за спомен по пясъка очакват вълната на прилива
__________________
[url=http://www.youtube.com/watch?v=qUMwYx4WEKs] [color=blue]Komm schlie |
#1395
|
||||
|
||||
Шанс
Обичам да те слушам.Ти си мъж, със който бих мълчала до смъртта си. От устните ти иде топъл дъжд да утоли мечтите ми негласни. Обичам да те помня.Ти си праг, през който не понечих да прекрача. Оттам бе слънце.Аз останах в мрак. Избрах да съм заложница на здрача. Обичах празнотата да кърви дълбоко в мен,като изтръгнат корен. Не бях очаквала насън дори да срещна теб и моя шанс повторен. А шанса е да те запазя свят във храма на духа си.За след края. Насищайки духовния си глад със вяра,от която се нуждая.
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1396
|
||||
|
||||
Преди затишие
Не ми прехапвай устните. Целувай ме. Напук на всички остарели истини, че ни откъсва неусетно времето, дори да сме от себе си по-близко. Не ми иззиждай крепости. Гали ме. Отвън света се срутва от бездушие, но не е нужна крепост, да ни има, а да сме бурята си с теб. Преди затишие. Не ме предъвквай като къшей. Искай ме. По-силно от водата и от хляба си. Да съм за жаждата ти ручей бистър, и силата да бъда твоя слабост.
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1397
|
||||
|
||||
"Жените не обичат
страхливите мъже, дори и да ги впримчат в женитбено въже, прегръщат ги, а помнят ...прегръдките на друг - като скала спокоен, с корав ревнив юмрук, лъжата непрощаващ, невярващ в плач и грим... Всевластен, покоряващ, а сам - непокорим. Целта си не пожертвал за топли колена... Сбогувал се... Изчезнал зад хълм или вълна. Те плачат , че го губят. Очакват го по мрак.... Но в миг ще го разлюбят, ако се върне пак... " Г. Константинов
__________________
"Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя." |
#1398
|
||||
|
||||
Искам те...
Искам целия да си Стон, разкъсал без свян тъмнината... Да трепериш в ръцете ми от Желание, заради което, ще ни отрече света... Да си Страст, бежалостно разкървавила устните ми в безвремие... Да си толкова непозволено гол, че да ме боли от докосването... Искам да си, като ненастроено пиано в ръцете ми... С безкрайни клавиши, с които да свиря... Да си различен звук всеки път, докато уча нотите на възбудата ти... Искам да си, като дъждовна капка вода, сред пустинята на устните ми... Да те имам целия, и да те пазя толкова ревниво в страха си да не те разплискам отвъд, че никога да не си ми достатъчен... Искам те... Да си, като последна минута в предела на живота ми... Като смъртна присъда и дихание с последна отсрочка... Искам красотата на тялото ти, крещящо за любов... Искам да изгоря повърхността му с всички сенки от нежност... Които бавно ще те отведат в дълбините... А после, шумно ще те изкачат на върха - на който се сливат земя и небе... Звезда и трева... Искам всеки учестен удар на сърцето ти... Искам да ми принадлежи всяко късче въздух, което поемаш шумно, заради мен... Искам да си моята Свобода в големият затвор на плътта... И да плачеш от освобождението... Искам те... Искам да оставиш всяка извивка от тялото си, в паметта на сетивата ми, които ще те запомнят завинаги... И ще те повтарят... А после ще сричаш името ми, смесвайки го със своето... Искам да се загубиш в мен и да ми забраниш да те намеря... Да си дързък и плах, да си сълза и усмивка, да си огън и вода, да си мой и чужд, едновременно... Искам да те искам... Искам да ме искаш... Не бързай... Ще те събличам бавно... Като сбъдване... Сега ме имаш...само за теб...
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1399
|
||||
|
||||
Мислиш ли за мене
Без тебе въздухът горчи, морето киселее. Прибоят пее тъжни песни за далечните земи, където Любовта се ражда, за да живее. А нашата умря.. И ароматът на липи по улиците сиви и студени засяда във гърдите като буца. А в главата ми скрибуца вечния въпрос: Мислиш ли за мене?.. |
#1400
|
||||
|
||||
"Нарисувай ми, художнико, сълза. Четките вземи, не ми отказвай! Лека - като капката роса. Тежка - като капката омраза. Волна - като безпричинен гняв. Кротка - като ласката безшумна. Гузна - като премълчаван грях. Горда - като обич неразумна. Ясна - като тихи небеса. Мрачна - като вихър разбушуван. Нарисувай ми, художнико, сълза! Истинска сълза ми нарисувай! Захвърли палитрата встрани. От душата ми вземи боите! Надълбоко с четките бръкни, не оставяй скрито и покрито. И изтръгне ли сълзата - зов даже от душите вледенени стон от болка или от любов, знай, че ти си нарисувал мене"
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|