IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
  #1531  
Стар 11th July 2011, 16:59
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Елисавета Багряна
1959


.................................................. ..........

Превързах пак сърцето. И... забравих.
А устните ми болката напука.
Но никому поклони не направих,
не се проврях през ничия пролука.
Не се бичувах - никого не хапах.
Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
И не Годо, а себе си дочаках.
Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не пазех недискретни компромати,
не давах във замяна на услуги.
Не се обръщах. И не съжалявам.
Едно лице и име имам само.
Нормално - като всички - остарявам.
Сърцето - в рани. Но пък е голямо.
Накъсан съм на късове стотици,
превързвам рани, но не ги отварям.
Сърца не се създават по матрици.
Дори и свои грешки не повтарям.
Запомнени - сърцата не умират.
А такта им единствен, уникален
себеподобните сърца намират.
Сред кал да си! Но да не бъдеш кален.


Дарина Дечева
Отговори с цитат
  #1532  
Стар 20th July 2011, 01:09
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Откъснати мигове — в тъгата родени,
неписани стихове — от злъч уморени,
думи, изречени нейде в забрава,
в минути самотни сега се явяват
и нещо във нас за миг се променя.
Въздишам без глас. Ти също по мене...
С треперещи пръсти и нещо в сърцето
в клавишите гъсти се целим нелепо
и думи нареждаме в стъпки и рими...
Вън не поглеждаме — там сме раними.
В очакване времето някак минава,
прегърнали мреж@та все сме тъдява.

Найден Найденов
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1533  
Стар 29th July 2011, 10:50
Аватара на Мария Василева
Мария Василева Мария Василева не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2007
Град: България
Мнения: 3 779
По подразбиране

ПИЕРО И ПИЕРЕТА

Това се случи тук през карнавала:

дойде сама и непозната тя,

потърси си партньор красив за бала,

та весело да мине през нощта...



И ето, във бюфета, там отсреща -

намери тя замисления лов,

прегърна го в прегръдчица гореща

и рече му, изпълнена с любов:



- Аз искам тук, без маска, без преструвка

да те държа до своите гърди

и с огъня на първата целувка

ний своята любов да затвърдим!



Не мога аз в заблуда и измама

да страдам подир глупави мечти,

а искам, Пиеро любим, на двама

животът в смях и радост да лети!



Аз искам, о, повярвай ми, за Бога,

да ме прегръщаш с трепетни ръце -

и да тупти в последна изнемога

сърцето ми до твоето сърце! -



Той бе току изпразнил свойта чашка -

пиян и от вино, и от очи,

и въпреки че бе с душа юнашка,

безсилен бе след туй да замълчи.



И след като я сладко нацелува,

обхванат от младежката си страст,

той в танци я понесе, залудува,

но рече є със тих и сладък глас:



- Ти любиш, Пиерета, ти лудуваш,

очите ти аз виждам как горят;

съгласен съм и хиляди целувки

от тебе да получа тоя път...



Но няма ли след бала да премине

копнежа ти, па, даже, любовта,

и няма ли страстта ти да изстине

щом видиш, че не мога да платя?...



Георги СЪРНЕНСКИ, Съчинения т. I, стихотворения, 1939 г.
Отговори с цитат
  #1534  
Стар 17th August 2011, 09:26
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи със очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!

Йорданка Андреева
Отговори с цитат
  #1535  
Стар 18th August 2011, 09:40
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Пред погледа ми - снимки стари,
в душата - спомени заспали...
Събуждат се и ме повеждат
към дни, изпълнени с надежди,
към дни на смях и на шеги
в безгрижните младежки дни...
Нима това си ти, приятел,
със вид на нежен обожател...
А ти с усмивката красива,
нима си толкова щастлива?!
Момиче гледа ме със шапка
с коса разкошна на опашка...
Две хубавици пък позират
и сякаш някой имитират...
За снимка обща наредени -
прегърнати и пак засмени,
волни и освободени,
от красотата запленени...
Усмихвам се, а ми се плаче,
на планина били сме значи.
Около нас дървета стари
и поляни с минзухари...
Две черно-бели снимки само
и разстояние голямо,
но аз успях да ви позная,
как иска ми се да узная,
дали усмихвате се пак
и не изпитвате ли страх...
Години много ни делят
от снимките и младостта,
но споменът ме върна там...
И вие спомняте си ...знам.

http://stela50.blog.bg/lichni-dnevni...azmisli.570045
Отговори с цитат
  #1536  
Стар 23rd August 2011, 10:56
Аватара на Decu
Decu Decu не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Feb 2011
Град: Deep into the dream world
Мнения: 2 510
По подразбиране

Суета



Суетата се гримира.
Слага мъничко червило.
Нищо няма да я спира
пак да се усмихва мило.


Огледало отразява
съкровените й страсти.
Тя сама се вдъхновява
и сама си казва Здрасти.


Ако малко я обидиш,
става тъй високомерна...
Щом пропуснеш да я видиш,
получаваш точка черна.


Галиш ли я, тя е твоя –
винаги неотразима -
бляскава насред пороя
и гореща посред зима.


Суетата е онази
малка кучка озверяла –
тя от другите ни пази
и на срещи, и в раздяла.
Когато някой тръгва



От някого когато някой тръгва,
завесата не вдигай. Помълчи.
Човек с раздели чужди се залъгва,
щом в тях се взре със своите очи.


От някого когато някой тръгва,
не пожелавай чуждия късмет –
той този някой от тъга изтръгва
и абсолютно няма общо с теб.


Дали си струва, тръгне ли си някой,
на другия утеха да дадеш?
Едва ли. Щом изчезва бързо в мрака
раздялата, не можеш да я спреш...

Автор: Добромир Банев
Позволявам си да директно да постна линкове към блога му, много красиво пише..

__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie
Отговори с цитат
  #1537  
Стар 3rd September 2011, 22:31
Аватара на raptor
raptor raptor не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Aug 2009
Град: Пловдив
Мнения: 2 662
По подразбиране

На английски е ,ама който му се превежда ,да знае че гугаля прави грешки!
Аз харесах парчето и певицата ми любима.


Bloodstained Cross

Gripping the strength of belief
Old times and lies you trust
In the end there is no relief
A final breath
You're breathing dust

Get up off your praying knees
The door is about to slam shut
Armageddon, drawing near
As darkness, engulfs your soul
All the prayers in this world
Won’t help you now

You deceived, they believed
In the bloodstained cross
You deceived, they believed
In the bloodned cross

A perverted truth, your reality
Forced your beliefs on the weak
Power twisted by years of abuse
The strong shall inherit the meek

Get up off your praying knees
The door is about to slam shut
Armageddon, drawing near
As darkness, engulfs your soul
All the prayers in this world
Won’t help you now

You deceived, they believed
In the bloodstained cross
You deceived, they believed
In the bloodned cross

You deceived, they believed
In the bloodstained cross
You deceived, they believed
In the bloodned cross

All the prayers in this world
Won't help you now
Отговори с цитат
  #1538  
Стар 7th September 2011, 22:31
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

В най-тихото ти

Мълчи! Нощта е много тънка
и спуска върху мен лилав воал.
Ръцете и ме карат да настръхвам.
... А ти мълчи! Аз само ще шептя.

Задъхана ли съм? Защото е студено...
Но думите ми парят в теб. Нали?
Не се протягай. Няма да ме вземеш.
Не казвай нищо! Моля те. Мълчи.

На фона на луната аз съм сянка.
Във мислите ти врязан силует.
Жена съм, мили. И съм обещание.
Но ти не ме докосвай със ръце.

Чертай ме само с дъх. Безкрайно бавно.
Очите ми са черни езера.
Когато в тях до дъно си пропаднал,
едва тогава, мили ще се дам.

Едва тогава, тиха и покорна,
ще съблека лилавия воал.
Във пълнолунието ще нагазя гола
и повече от всякога ще съм жена.

Сега не казвай нищо. Аз ще шепна.
Рисувай своя сън със дъх по мен.
Да ти призная ли? Умирам за ръцете ти!
Но не сега, любими ... Още не...

Caribiana
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
  #1539  
Стар 12th September 2011, 14:47
no_fear no_fear не е на линия
Редовен
 
Регистриран на: Mar 2009
Град: София
Мнения: 434
По подразбиране

Пернишко хайку:

Дискотечка.
СеднAл си ми на местOто.
Винкел.
__________________
Мога да устоя на всичко,освен на изкушението,защото единственият начин да се оттървеш от него е да му се отдадеш.
Отговори с цитат
  #1540  
Стар 17th September 2011, 22:57
Аватара на not_sweety
not_sweety not_sweety не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Sep 2010
Град: Свят за двама
Мнения: 768
По подразбиране

Къде си, мое плачещо сърце?
С усмивка кой покоя ти открадна?
Туптиш заради нейното лице,
пленено в хубостта й безпощадна.
Горещите ти капчици печал
едва ли тя с очите си ще зърне.
Виновен зов във мен се е смълчал,
готов нечут от болка да посърне.
Не бих говорил и не бих признал
за чувството, до днес във мен горяло.
Безсмислено е образа си вял
да съзерцавам в криво огледало.
Ще ме прониже звънкият й смях.
Душата ми от смут ще потрепери.
Любов от пепел и копнеж от прах -
това съм аз. И кой ще ме намери?
Къде си, мое плачещо сърце?
Да беше чаша - щях да те излея...
Но ти си просто малко стъкълце,
дори незабелязано от нея...

Ясен Ведрин
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 23:37.