Кога трябва да заживеем отделно от родителите си?

Тайна · #1 10th May 2008, 02:24

Здравейте!От доста време искам да пусна такава тема, защото ми е интересно какво мислите по въпроса-според вас кога трябва да заживеем отделно от родители си, като станем на 18, като завършим училище, като завършим висше или по-скоро като се оженим?Тук във форума всички сме на различна възраст и ще ми е интересно мнението на всички.В Б-я май повечето младежи се изнасят от вкъщи само ако трябва да учат в друг град или ако се оженят

Познавам мъже на по 30 години,които още живеят с родителите си, просто защото така им е по-лесно.аз лично мисля, че колкото по-рано се отделим, толкова по-добре, живота ни научава да бъдем по-самостоятелни и да се справяме с всяка ситуация, а и родителите ни все пак трябва да си имат свой собствен живот, спокойствие, няма цял живот да ни дундуркат

Аз съм на 21 и за съжаление още живея с баща ми и брат ми и все се оправдавам с това че сме имигранти и сме тук от скоро

(2 години не са малко де), но съм сигурна, че ако бях в Б-я досега 100 пъти да се бях изнесла.
Вие как мислите, при вас как се случи или как мислите да действате като пораснете???
П.П. Ако някой се сети за по-подходящо заглавие ще се радвам да сподели!

MiCskillZ · #2 10th May 2008, 04:07

aз сега навършвам 20 и вече съм на фаза събиране на пари.... минах през фазата споделяне.... и съм пред дилема:
- със съквартиранти в къща(2 момчета 3 момичета) 200лв. на човек месечно;
-сам таванско помещение(2стаи и кухня) 200лв. месечно
Някъде към септември/октомври имам намерението да се изнеса...

3y3ka · #3 10th May 2008, 04:10

Добро утро Тайна, изглежда, че двете с теб не може да заспим.

А сега по темата - аз съм на 18 и все още живея с родителите си, брат ми, който е на 19 и малката ми сестра... Мисля, че при всеки нещата се стичат по-различен начин, едни на 18 вече си създават свои семейства, други си намират работа и стават самостоятелни, но някои като мен...все още учат и тепърва ги очаква истинският живот, тъй като мисля, че сега определно под крилото на мама и тати ми е много по-лесно, имам тяхната подкрепа и т.н. Та какво точно исках да кажа...ами не мисля, че има определена възраст, която като достигнеш...непременно трябва да напуснеш семейното гнездо... Познавам една приятелка, която е вече на около 26, няма мъж или деца, но се чувства много добре сред най-близките си хора. Въпреки, че в накои моменти...не е никак комфортно, особено когато си водиш гаджета или искаш да се забавляваш на воля с приятели, по някакъв начин си оставаш зависим и от родителите. За мен си...винаги съм се надявала, че след като свършат изпитите и дай боже ме приемат в хубав университет...постепенно да си стъпя на краката и съвсем естетсвено да се отделя от родители те... Но за да стане това, трябва наличие на финанси и готовност да приемеш всичката отговорност, която винаги е била задача на хората, които са те отгледали.

Не знам, но да си на 30 или на повече и да живееш все още при родителите...на някои може да им звучи несериозно или пък нещо съвсем нормално, но все пак...нали трябва да се научим да се справяме сами, да живеем своя живот. Има някои, които са свикнали с лесното и им е трудно да се отделят от него, по-уютно им е, ...но недай си боже в един момент да останат сами - тогава какво ще правят? Ще им е по-трудно да привикнат към новото положение...страх към промяната, защото досега им е била осигурена една идеална атмосфера за живот и си получавал грижи... Как такъв човек ще се научи на самостоятелност? Може и да може, но не мисля, че ще е лесно. Ясно е, че има и хора, които по-сериозни причини нямат възможност да се отделят от родителите си, аз говоря от мои лични наблюдения, не искам да се приемат думите ми като общо за всички. Не искам да обидя никой, кой знае може и аз да се окажа на 30 още в удобното гнездо...

Само не намирам смисъл в това да решиш да живееш сам...просто ей така, защото си вече на 27 или 35, не е важна толкова възрастта, колкото това...каква е причината, която те кара да стигнеш до това свое решение - неразбирателство с вашите, имаш сериозна връзка и искаш да създадеш семейство или вече си се решил да станеш самостоятелен... При всеки е индивидуално

"Покривът над главата на хората често им пречи да растат"

П.С. Мисля, че заглавието си е супер!

Jenny^^^ · #4 10th May 2008, 04:14

Аз съм на 20 и още съм си с наще. Извън БГ сме, но и да си бях в България едва ли щях да се изнеса. Понякога определено ми се иска, но от друга страна сам да заживееш си е доста голяма крачка,защото имаш много повече отговорности и трябва сам да се справяш с повечето неща. Когато намериш подходящия човек и решите,че искате да заживеете 2-та, тогава вече е по-добре, но преди това, не знам, зависи много от обстоятелствата. Естествено, рано или късно и това се случва,но защо пък да бързаме? Има както плюсове, така и минуси. Всеки знае най-добре за себе си.

3y3ka · #5 10th May 2008, 04:17

Цитирай:

Първоначално написано от Jenny^^^

Когато намериш подходящия човек и решите,че искате да заживеете 2-та, тогава вече е по-добре, но преди това, не знам, зависи много от обстоятелствата. Има както плюсове, така и минуси. Всеки знае най-добре за себе си.

Напълно съм съгласна!

MiCskillZ · #6 10th May 2008, 04:18

ами аз лично на мен ми пречи... често оставам сам за дълго време и вече съм си изградил навици на самостоятелност, но моите родители като дойдат и трябва да свиквам с тях и техниоте навици....
ние сме семейство а аз искам да си живея по-свободно...
Те отделят пари за да напълнят хладилника, аз в нас само вечерям...
Деля една стая със сестра ми следователно никакви гаджета и секс в нас... А за порно и дума да не става...отделят пари за ремонт аз нямам толкова в излишък и такива дребни работи... в моя хладилник има място само за едно пресечено прясно мляко което ПО-ПРИНЦИП ми е за кафето...

3y3ka · #7 10th May 2008, 04:33

До колкото разбирам, това че живееш още с родителите си, не ти пречи да се оформиш като самостоятелна личност - което е похвално.

Неудобството сигурно идва от това, че трябва да продължаваш на този етап все още да се съобразяваш с тях...

П.С. Аххх стискам палци да се справя с изпитите и да мога да си стъпя на краката, а дали ще стане...

MiCskillZ · #8 10th May 2008, 04:45

е хайде вземи ги.... пък после партито ще е в моята квартира, ще съберем и съфорумници...

3y3ka · #9 10th May 2008, 04:55

Цитирай:

Първоначално написано от MiCskillZ

е хайде вземи ги.... пък после партито ще е в моята квартира, ще съберем и съфорумници...

Ей, ще станем едни напълно самостоятелни личности.

Ако си взема изптитие определно ще черпя, леле какво щастие ще бъде...

OskarWild · #10 10th May 2008, 08:59

Нямаш ли собствени доходи, един вид финансова независимост, какво ти откъсване. Има доста хора, които живеят на квартири само защото там им е по-лесно да се напиват и да се ебЪт, а мама и тате дават парички, независимо, че детенцето си бачка, но нали алкохола е скъп. Тогава питам аз, какво ще научи за живота един подобен човек? Пак казвам, да си отделен не значи да си физически отделен, а да си независим, първо финансово, а след това и по друг начин, но в крайна сметка повечето жилища в България са малки, затова и пълната независимост се постига когато освен финансовата, имаш и собствен дом пък бил той и на наем, ама то как инак с тия изкуствено надути цени на жилищата...не че наемите не са де.