[Pufpaf]

Днеска нещо се случи, нещо което наистина не вярвах, че ще се случи някога !

Вчера проблема в отношенията им стигна връхната точка и днеска явно беше денят на осъзнаването и за пръв път този човек намери сили да се извини. Усещайки вече, че не може да издържи повече във илюзорният си свят който си е създал и, че не може да живее повече така, защото той все пак не е лош човек, но има един проблем който му влияе да се държи така и да не осъзнава, че има най прекрасната жена на света.

Като казах илюзорен свят разбирайте го буквално, той цял живот живее с илюзията, че жена му му изневерява. Илюзия която стига до параноя, наистина много сериозна параноя и всичката лошотия която изкара този човек произтича от този проблем. Най тъжното е, че не само не е имало друг мъж в живота на майка ми, тя дори не си го е и помисляла. Много е срамно и това, че тези хора вече не са първа младост, а на по 55 години и всичките обиди и думи които не бих могъл да напиша са толкова нелепи и грозни.

Сигурно не е и случайно, че той никога не я е следил, а е толкаво убеден, че тя има любовници, на които той казва "ебачи" и явно едната половина от него е осъзнавала, че ако реши да я следи и накрая разбере, че няма други мъже, то неговият илюзорен свят ще рухне и той няма да има с какво да подхранва комплексите си.

Аз поне така предполагам, че хората които са крайно ревниви са и дълбоко комплексирани, но това ще го разбера в детайли и дали съм прав, чак когато задълбоча познанията си по психология и това ще стане ако се запиша да уча психология.
Проблема ревнивост е много голям и сигурно е на първо място като причина за съсипването на много бракове и всичкият тормоз.

Аз сигурно щях да ви разкажа много подробности за живота на майка ми, но днес всичко се обърна на 180 градуса и сега се чувствам много добре и ще трябва да се пренастроя и да сменя плана който имах. До вчера мислих как бързо трябва да се стегна и да изкарам пари, за да и купя къща и да я накарам да го остави, аз друг вариант не виждах.

Преди като съм и казвал, че трябва да го напусне и вярно, че къщата е една от големите пречки, но тя ми каза, че и да го напусне друг мъж няма да си хване и това аз го знам. Знам, че никога не е имала друг мъж от както са заедно, а на мен много ми се искаше да има най-вече след като го остави и да е истински щастлива, но това няма как да се случи.

За майка това да си оправят отношенията наистина е по добрият вариант, тя и да има къща няма да може да се настрои и да се чувства добре, тя просто е такъв човек. Сега не мога да скрия, че се чувствам много добре и вече мога да проведа този разговор от който да му помогне да си промени нацяло отношението и да го изкарам напълно от този илюзорен свят в който живее. Тъй като знам от къде тръгва проблема и всичките детайли, знам и какво точно да кажа и то със сигурност ще даде резултат !

Много е важно хората да осъзнаят, че живота е само един и то твърде кратък и ако сега се обърнете назад ще видите всичките тези години как са преминали като един миг, толкова бързо лети времето и за това е много важно да има разбирателство, да има щастие и приятни емоции, защото това остава в крайна сметка !

[Polinka1]

Аз съм предубедена към прекалената ревност.Който толкова много ревнува,значи не му е чиста работата и се страхува ,да не го сполетят нещата,които той сам върши.А иначе родителите ти си знаят най-добре и щом майка ти е преценила ,че не би и било по-добрее ако е сама ,значи е така.

[Pufpaf]

Много силен коментар и аз съм съгласен със всичко написано ! За това, че форума не е подходящ за всякакви теми извън пластичната хирургия го знам още от деня в който станах част от този форум. Не съм отворил темата с цел да получа съвети, но разбира се бих се радвал на всяко едно мнение и също ако беше станал дискусия, не случайно се опитах да променя заглавието на темата точно с тази цел, но не мога да го сменя ! Аз знам, че има и много други жени в това положение, но наистина не е това точният форум да се получи такава дискусия.

За подкрепата в мое лице тя винаги е имала и също така има къде да живее ако го остави и това е в къщата на нейните родители. Вярно не е толкова комфортно там и също има и друго семейство на горният етаж, но това не е толкова важно според мен. Човека както казах е болен, живеещ във негов си измислен свят в който неговата жена има куп любовници и не само това, а дори им плаща пари. Вие просто не знаете колко нелепа цялата история.

Внимателно съм премислял кое би било най-добрият ход във случая, какво би могло да се направи. Ако говорим за външна намеса то само много добър психолог може да помогне, но пак е много съмнително. Съмнително е защото става въпрос за човек който никога не би приел, че някой друг е прав, а той не е ! Това обаче да посети психолог е в сферата на фантастиката и ако има въобще начин това да се случи, то той е само един и това е да бъде принуден, да му бъде поставено като условие.

Аз тъй като познавам най-добре случая и всичките подробности, както и психологията на двамата, само аз бих могъл да преценя, кое е най правилното действие в случая. Много пъти съм го споменавал, а и всеки от вас го знае, че в повечето случаи един мъж може да оцени една жена, чак когато я изгуби ! Аз съм убеден, че майка ако го остави било само за месец, то той ще се "насере" и ще дойде да и лази в краката и да я моли да се върне. Вие просто не знаете той колко е зависим от нея, то не е само за готвенето и шетането, което си е основното, но и за много други неща.

Това като се случи, вече всичко се преобръща и тя става силният човек, а той става мишка, защото вече болната му глава ще осъзнае, че само веднъж да си позволи да каже нещо което не трябва, той пак ще остане сам този път може би завинаги. За това усилията са ми насочени в тази посока, да и помогна да превъзмогне всички фактори, които и пречат да вземе това решение и в правилният момент да каже стига и да си събере багажа и да го остави сам.

Друг начин няма, нито със юмруци и респектиране може да се реши този проблем, нито със разговори ! Най-добрият начин е да го оставиш сам и ако той през това време не успее да се осъзнае какви са причините довели до това, тогава гледаш напред дори и без мъж и пак ще си живееш много по щастливо !

Първоначално написано от cicico

Колкото до това , защо едно човешко същество причинява болка на друго.......Защото според мен човека е най-несъвършеното създание. Според мен въпреки наследствения фактор , като ген..човек не се ражда лош или добър. Това са качества , които се градят с израстването. Важна е семейната среда и средата, която ни заобикаля. Целувам детето си всеки божи ден и казвам че много я обичам, а тя е само на 4години...За момента детето е кротко и възпитано, много нежна с другарчетата си. Ще продължавам да я обсипвам с обич и ще я възпитавам така както аз съм възпитана...да уважавам, както себе си така и другите..въпреки, че по някога това много ми е пречело...

Това по горе е много вярно и искам да му обърна специално внимание. Наследствените фактори не са без значени, НО наистина дори и човек да е наследил лоши черти, а такива примери мога да дам десетки, то ако едно дете се гледа с много любов наистина много любов и във спокойна среда, то тези лоши наследствени качества може би никога няма да се проявят или ще са в по малка степен.

Има много неща които съм научил за правилното отглеждане на децата и се радвам, че не съм станал прекалено млад баща, тъй като тогава съм знаел много по малко. Децата не само трябва да се отглеждат с много любов, на тях трябва и да им се даде възможност и да се научат та дават любов още от малки. Много помага за това ако се вземе в къщи домашен любимец било, куче, котка или друго ! Според мен трябва да се обръща много внимание на това, едно дете да се учи да бъде любящо.

Колкото и да е важно и определящо възпитанието, няма как да се отрече и наследственият фактор. Аз мога да ви дам директни примери, дори аз самият съм такъв и имам брат с 3 години по голям, с който сме израстнали в една и съща среда, но сме доста различни като характер. Точно характерите са нещото което е свързано с ДНК и тези черти не могат толкова просто да се модифицират със възпитание. Ако не сте забелязали децата още в първите си години проявяват своите черти от характера, дори още със първите си дни и седмици. Няма нищо случайно във това, че едни бебета реват та се късат, а други са кротички и тихи. Това всичко е част от характера на човек с който той се е родил !

С възпитанието могат да се развият добрите качества на човек или да се подтиснат до известна степен лошите, но няма как да се промени изцяло един човек само по този начин !