[svetlin4u]

Така е, до психика е всичко.

Само се замисли - ако всичко е наред (както ти й пожелавам) и в родилния дом стане грешка и ти дадат друго бебе (не се смей ) .. то това няма да ти поречи да го обичаш като онова с което са го объркали.

Затова и има един лаф: ignorance is bliss

Пък велик е тоя дето може сам да си наглася психиката..

[apoklistika]

Е, сигурно няма да ми попречи, ако не знам. Но разбера ли някога, след години... не знам... сигурно ще жадувам да си намеря мойто... не защото е мое, ами защото е от тоя човек. И не знам, сега си мисля, че какъвто съм върховен егоист, възможно е да изстина към другото дете, на което до вчера съм гледала като на свое... офффф, Светлинчоооууу караш ме да се самоочерням публично

[svetlin4u]

Малко да заприличаш на котката

[gwendoline]

Първоначално написано от apoklistika

възможно е да изстина към другото дете, на което до вчера съм гледала като на свое... офффф,

Невъзможно просто Нещата се случват по всевъзможни начини, за да объркат и изпитат представите и чувствата ни, но знаеш ли.. ставала съм свидетел на луди любови, след които след време някой от двамата вече е съжалявал, че е искал дете точно от този човек...
Но не зная някой да си е променил отношението към дете (говоря предимно за майка ), независимо от кой е- щом си го гледал/а, положил/а си грижа за него, лишил/а си се от сума ти неща - то е повече твое, отколкото от всеки друг и даже някой от двамата да не е биологичен родител; не можеш да пренебрегнеш току така фактора, че си е "твоето" дете... При бащите даже е още по-лесно - баща може да бъде всеки, който радее и полага грижи; не случайно хората са казали, че майката е една, докато баща е този, който гледа детето; даже много повече от биологичния в някои случаи...

[apoklistika]

Гуен, сигурно е така, аз мога само да гадая, защото няма дете. Бе дано да не стават такива филми

[gwendoline]

Първоначално написано от apoklistika

Гуен, сигурно е така, аз мога само да гадая, защото няма дете. Бе дано да не стават такива филми

Важното е филма да е романтичен, без значение дали ще е с неочакван край Това ти пожелавам

[InsaneAddiction]

Аз съм на мнение, че трудностите за една връзка са "необходимо зло", ако мога да се изразя. Още повече, ако връзката е сериозна или натам отиват нещата. Защото, според мен точно в такива моменти падат картите на партньорите и си проличава кой какво представлява, дали ща съумеят заедно да се справят с проблема, или той ще ги раздели. За мен една връзка трябва да се изпита... Не може всичко да е цветя и рози. Напоследък доста хора правят огромната грешка да се женят като с човека, с когото са, дори не са живяли заедно, не са имали особени проблеми или сблъсък на характери, разбирания. И накрая, в общия случай след година, две - развод и крах на отношенията. Та в този ред на мисли, все си мисля, че е по-добре да има някакви трудности във връзката ,пък оттам нататък изходите са ясни. Или нещата се стабилизират, хората се сплотяват и стават още по-близки и открити един към друг, или се разделят. ( Няма да коментирам случаите, в които някои проявяват адската наивност и дори и след като вече знаят, че не могат да градят общо бъдеще с човека до себе си, продължават да си вярват, че нещата може и да се оправят и да си губят времето. За съжаление има и доста такива случаи...)

[xxxxx]

Първоначално написано от InsaneAddiction

доста хора правят огромната грешка да се женят като с човека, с когото са, дори не са живяли заедно, не са имали особени проблеми или сблъсък на характери, разбирания. И накрая, в общия случай след година, две - развод и крах на отношенията.

InsaneAddiction, ти направо описа какво се случи в моя брак! ...

Искрено се надявам да съм станала по-зряла и по-разумна вече, защото съм толкова импулсивен човек, правя толкова необмислени неща и толкова грешки, че понякога аз самата се чудя на глупостта си!!!

[InsaneAddiction]

[/quote]InsaneAddiction, ти направо описа какво се случи в моя брак! ...

Искрено се надявам да съм станала по-зряла и по-разумна вече, защото съм толкова импулсивен човек, правя толкова необмислени неща и толкова грешки, че понякога аз самата се чудя на глупостта си!!![/quote]

Миличка, никой не е застрахован от това. На мен самата ми се е случвало. До брак и т.н. не се е стигало, но точно като започнаха сериозните проблеми, нещата станаха ясни. Та доста време ми трябваше да се осъзная. Но ... един урок се повтаря, докъто не го научим. Всикчки сме хора, всички грешим. Аз също съм адски импулсивна и емоционална, но с времето човек се учи да прави разлика между емоционален и разумен избор. И не мисля, че си глупава. Напротив. Глупавият човек никога не би се осъзнал и определил като такъв. А това, че понякога постъпваме глупаво си е нещо полезно, ако гледаш малко по-филисофски на нещата. Така израстваме. Така че, горе главата и не се отказвай да търсиш щастието си!

[montella]

На всеки от нас се случва да сбърка в преценката си за интимния партньор. Любовта ни кара често да му придаваме качества, които ни се иска да притежава, а реалността е друга. За себе си мога да кажа, че не допускам грешки, тъй като в максимална степен се опитвам винаги да разгранича "жената" от "личността й". Независимо дали става въпрос за интимна връзка или приятелство.

За мен това е единственият начин, по който бих могъл да опозная наистина човека срещу себе си, без да бъда подведен от външния вид. Жените, а и ние мъжете, разбира се, много често прибягваме именно до "the looks" за да получим исканото. И много често успяваме. В отговор на въпроса - заради "жената" до себе си - рядко бих направил каквото и да е. Заради личността й, заради всичко онова, което тя наистина е, бих направил всичко. Просто защото никога не бих си задал въпроса - "Заслужава ли си?"