Стихове

simone · #**991** 8th September 2009, 12:07

кратко есе:

Мразя да ме гледаш така... с укор.... сякаш не виждам, че си тук... Мразя да усещам тежките ти въздишки зад гърба си, занаейки какво си мислиш, какво искаш... Мразя начина, по който ме следиш с поглед – всяко едно мое действие, всяко най-малко движение... Да мразя го, защото ме караш да се чувствам виновна, че не мисля за теб, че не ме е грижа за теб, че ти винаги оставаш на заден план и когато ме погледнеш с онзи влажен поглед направо ми късаш сърцето... Затова се предавам, не мога повече така да се разкъсвам от вина... Да, знам колко съм безхарактерна, пак става на твоето, пак ме манипулираш, но... Ела и изяж обяда ми и без това вече не го искам, откакто облиза чинията и пусна малко кучешки лиги вътре... долен четирикрак манипулатор...
Посветено на моето четирикрако вдъхновение Арти :>

rokoko · #**992** 8th September 2009, 13:17

Добро е, Хареса ми

вдъхнових се за подобно за морския свинчок

Gossow · #**993** 8th September 2009, 13:23

simone

simone · #**994** 8th September 2009, 15:03

предполагам, че докато сте стигнали до последното изречение съвсем други мисли ви е навявало написаното... нали не съм много извратена

Фройд сигурно има какво да каже по въпроса

emiko · #**995** 8th September 2009, 15:11

Цитирай:

Първоначално написано от simone

предполагам, че докато сте стигнали до последното изречение съвсем други мисли ви е навявало написаното...

Тъй като съм ти чела повечето постове, след 7-та дума, знаех какво ще последва

simone · #**996** 8th September 2009, 15:13

ужас...толкова ли съм банална и предсказуема...
еми ся, кво да се прави...кой колкото си може

emiko · #**997** 8th September 2009, 15:16

Цитирай:

Първоначално написано от simone

ужас...толкова ли съм банална и предсказуема...

щом те чета, значи си ми интересна

simone · #**998** 8th September 2009, 15:23

Ааа това ме радва... сигурно е прозвучало като "прося си комплименти"...иначе аз си се знам що за стока съм... просто реших да опиша нещо съвсем тривиално, което ми се случва всеки ден малко...по-така... за заблуда уж...

Sine Qua Non · #**999** 8th September 2009, 19:05

Симоне, това есе искрено ме разсмя! Разбирам за какво говориш- моаят котарак е същият манипулатор

Аня, Broken Mythology е готино- обожавам този тип стихове- гняв, богове и пр., такъв ми бе стилът в осми-девети-десети клас...

Sine Qua Non · #**1000** 8th September 2009, 21:50

Вечните поети

Поетите не може да са мъртви!
Поетите не могат да умират!
Те не стават жертви в инциденти-
поетите реалността възпират!

Поетите, те трябва да са вечни
За да ни спасяват от умора,
от злото и от злоба безконечна.
Поетите превърнаха ни в хора.

Поетите не може да са мъртви.
Поетите живеят във сърцата.
В сънищата наши ни гостуват,
за да ни покажат светлината...