#1471
|
||||
|
||||
Благодаря ти Господи, че не чу молбите ми. Благодаря ти,че постъпи разумно и се въздържа от ролята си. Благодаря ти,че не ме превърна в куче, за да го гледам в очите и да мога само да махам с опашка. Доволна съм, че не ме превърна и в котка със странен нрав, да не мога да се привържа към него. Благодаря ти, че не ме послуша и не ме превърна в славей - та да го омайвам с песни, а в клетка да стоя. И на мечка съм благодарна,че не ме направи - та да го топля с кожуха си през зимата. Благодаря ти, че не ме превърна в орел, който да го наблюдава от високо и да знае винаги къде е. В река Благодаря ти, че не ме втечни, в която да се къпе и мие косите си. Благодаря ти, че не ме направи и въздух в дробовете му. И като дреха върху снагата му благодарна съм Ти, че не ме облече. На ръкавици да топлят ръцете му, Благодаря ти, че не ме постави. Господи, само за едно те моля: Не слушай молбите ми! Остави ме такава,каквато съм - несъвършена. Но Жена. За да мога,да го обичам истински, макар и по човешки - несъвършено. Защото,Господи, дарил си ме със съвършената Любов. Но не съм се научила да я изпитвам съвършено. За това искам да си остана Жена. И да се науча да ГО обичам - съвършено. Да обичам,така,както обича кучето - вярно и без колебание. Така,както,обича котката - без да се привързва. И славеят,както обича чрез песните си. Да обичам по мечешки - топло през зимата и леко тромаво през лятото. Орелът,както обича от високо - винаги да знам къде е. Да къпя косите му, и да не спирам да тека около тялото му. Въздухът,както обича да запълва пространствата - така да го обичам. Да обичам,както дрехата, но да мога и в гардероба да почивам. Ръкавиците,както обичат да пазят ръцете му - така да го обичам. Да го обичам,така,както само една Жена може да обича. Със страст. С чувства. Радост и тъга. Смях и сълзи. Надежди и разочарования. С трепет и очакване. Търсене и намиране. Поглед и думи. Със стих и с проза. Пълзене и бяг. Докосване и без. Със страх и със смелост. С душа и със сърце. Защото знам,че само така,Господи ще бъда по-близо до НЕГО,до сърцето му и душата му. Като позная Любовта - такава, каквато е, а не такава,каквато искам да бъде. Само тогава ще мога да се издигна на крилете й. И да полетя към НЕГО. от нета
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1472
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#1473
|
||||
|
||||
И това ще се случи...
И това ще се случи все някога... Неизбежно е като разсъмване. ... Все така ще ме гали ръката ти и от страст аз ще светя във тъмното. Ще си шепнем все същите думи и ще вярваме, че се обичаме. Ти ще казваш, че още съм хубава. Аз ще казвам, че ти си ми всичко. Но до смърт уморени, душите ни ще излитат навън през прозореца и щастливи сами ще се скитат - всяка в своите тайни простори. Рано сутрин с досада ще лягат във телата ни, гушнати топло. На закуска кафето и хляба ще подслаждаме с бучица спомен. Неизбежно е като разсъмване. Но е рано. Не още. Пред всички в кафенето, над чашите тъмни тази вечер се любят душите ни. Таня Пенчева
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#1474
|
||||
|
||||
Вятърна молба
Не ме задържай! Аз съм вятър... Не можеш в шепи да ме побереш. Близначка съм на Свободата. Опитай се да разбереш! Посоката си сменям често, променям си и скоростта, а срещна ли те – бягам, вместо да отговоря на страстта.... Не ме обичай! Забрави ме.. Аз съм в движение, без път. Бездомна съм и нямам име. Аз съм енергия без плът. Не ме задържай! Затвори очите си и някак си ме преживей! Не пропилявай подир мене дните си и не мисли за мен... Недей! Румяна Симова
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#1475
|
||||
|
||||
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат. В гръб не забиват ками. И не се кланят на никого. Те овладяват света, без да си губят душата. Ала вървят и вървят само напред и нататък! Въпреки вечния страх. Въпреки всяка измама. Никой не може без тях. Рамо за силните няма. Те знаят как да простят, как на доброто да служат. Те не поглеждат назад. И не говорят ненужно. Те са внезапни искри от небесата дарени. Тяхната воля твори нови, незнайни вселени. Въпреки цялата мъст и доживотна завист, още влекат своя кръст и до безкрай се раздават. Мъката не ги ломи, прави ги по-всемогъщи. Силните плачат сами. Но времената обръщат |
#1476
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#1477
|
||||
|
||||
Цитирай:
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
#1478
|
||||
|
||||
Петко. Р. Славейков
Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат. Всичко тежко, всичко мъчно е за нас! "Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас. И не знаем, не можеме, не щеме да работим за себе си със време. Само знаем и можеме, и щеме един други злобно да се ядеме... Помежду си лихи, буйни, топорни, пред други сме тихи, мирни, покорни... Все нас тъпчат кой отдето завърне, щот сме туткун, щото не сме кадърни... Всякой вика "Яман ни е нам хала!" - а всякому мерамът е развала... Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще кажа и с това ще да свърша.
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#1479
|
||||
|
||||
Цитирай:
Когато Слънцето изплува ...от своя сън със име на море и розов изгрев нарисува по възхитеното небе, родих се аз от раковина и със разпуснати коси по морски стълбички преминах до твоя бряг... Къде си ти? Не ти ли каза Бризът, че пристигам? Защо не чакаш тук - на този бряг? Не си подготвен още? Хайде, стига! Едва ли някога ще дойда пак... Обидя ли се - ставам горделива и крия истинското си лице. Недей да скромничиш! Аз съм красива, единствена, с характер на МОРЕ... Румяна Симова
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога. |
#1480
|
||||
|
||||
много!! тези, които ти си поствала най-ми харесват
__________________
Set Me Free Your Heaven`s A Lie |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|