[DWP]

***
Божана Апостолова

Поисках всичко: да те имам
и в ярък зной, и в снежна зима,
и ден и нощ, и сутрин рано...
А птиците с трохи се хранят.
Заклинах те с безумни устни
да бъдеш споделено чувство,
да бъдеш нежност и желание...
А птиците с трохи се хранят.
И още исках. Ненаситна,
почти усещах, че ще литна
подмамена от твойте длани.
А птиците с трохи се хранят.
Тъй любовта непреболяла
събра трохите за раздяла.
И подир теб какво остана?
Две гладни птички да нахраня.


Орисване
Лидия Симеонова
"...ще бъдеш крехко, неполято цвете,
ще искаш да крещиш, но ще мълчиш,
решила, че е по-добро от двете,
и пак ще си готова да дадеш
цена, за всичко друго немислима,
да си го върнеш ден, и два, и три,
отново да го има, да го има..."
Орисниците винаги са три,
но другите къде ли са били?

[Mirami]

Първото много ми хареса

[superr]

честно да ви кажа моите наблюдения са, че повечето хора, на които започва да им хлопа дъската ги избива на стихове

[DWP]

Първоначално написано от superr

честно да ви кажа моите наблюдения са, че повечето хора, на които започва да им хлопа дъската ги избива на стихове

[misheto7]

Ни сЪ смей ,че току виж ти сложили и диагноза

Аз рядко влизам в тая тема ,защото всеки път излизам разплакана

[chokladkaka]

Плачът

Калина Вергиева

Във високия строен норвежец
с бледосиния пуловер от полар.
В онази странна сдържана усмивка
на германеца с бялата риза.
И в русите коси на сервитьора...

Все припознаваш онзи порив свой,
във който е заченат твоят плач.

Плачът е най-жесток тогава,
когато е без сълзи и ридания,
когато болката се утаява като сол
в кръвта ти.

И кръвта ти става морска.
И кожата ти става пясъчна.
И устните ти стават портокалови.
И вятърът косите ти разрошва,
за да закрие тъжната усмивка,
от неосъществимото родена...

Плачът е най-жесток тогава,
когато от очите
не избликне.

[DWP]

Жестоко е.

[Mycka]

не е мое стихотворението,но ми е любимо българско на Гео Милев
Пръстен с опал

за твойто тихо идване което
все още в мен оттеква като гръм
за даденото и назад невзето
за прошката,че с теб съм и не съм

за думите,понякога спестени
за ласките,които не спести
за силата,която вля у мене
когато беше най-безсилна ти

за туй,че бе на мое име кръстен
и твоя лош и твоя хубав час
на малкия ти пръст на вместо пръстен
горещите си устни слагам аз

[chokladkaka]

Муcka Само че то не е на Гео Милев, а на Веселин Ханчев и се казва Пръстен Иначе е много хубаво..

[Mycka]

странно...откакто си избирахме по желание стихотврорение да учим на изуст си мисля,че е "пръстен с опал" на Милев...
може и да греша