[Sine Qua Non]

Едно от любимите ми.... посветено бе на един човек, който не заслужаваше да му го посветя, но карай да е весело- стихотворението стана за спомен....



Колко пъти ти бе ми посоката
и времето, начинът, мястото.
Колко пъти скръбта ми, дълбоката
ти превръщаше в облак от щастие.

Колко пъти създаваше замъци
и сърцето ми скитник прибираше.
Колко пъти изгасяше пламъци,
вместо мен в тъмнината умираше

Колко пъти опитаха някои
да внушават нелепи съмнения
и с лица по-студени от статуи
ми шептяха безброй обвинения.

Всеки път аз ги гонех ядосана,
Но веднъж ненадейно поддадох се
и отрекох в душата си, Истино,
че те има, че всъщност познавам те.

Оттогава все търся посоката
и в безбройни пътеки оплетох се
и разбрах от скръбта си, дълбоката,
че от себе си всъщност отрекох се.

[rokoko]

Оле, много е хубаво

[simone]

Sine Qua Non, разплака ме...
уникално е просто... нямам думи... но какво ти е струвало да го напишеш няма да питам...

[Aleks_Sweet]

Mного истинско...това стихотворение ми харесва повече от другите ти,
Sine Qua Non

[Sine Qua Non]

благодаря ви на всички, радвам се че ви е харесало

simone, аз сама си го причиних- доверих се на един човек а той просто ме използва и не е дори мъж, просто една приятелка с много добри манипулативни способности...

Aleks_Sweet, най-добрите ми стихове са свързани с най-много тъга, колкото по-тежко е в личен план, толкова по-добри стихове... а това е писано в един от най-тежките тежък моменти. Но пък веднъж загърбила конкретното събитие, стихотворението само по себе си носи радост...

[Aleks_Sweet]

И при мен е така...ако ми е весело,изобщо не ми е до писане на стихове

[Sine Qua Non]

Значи колкото по-малко пишем, толкова по-добре

[simone]

Абсолютно вярно...и аз съм так... почна ли да ги римувам - на зле отиват работите...ред сълзи, ред сополи и тук-там някой блудкав стих

[rokoko]

аз се чувствам кофти заради своята поезия
трудно ми е да я поправя
а искам да задобрея
знам че има много работа по нея

[Sine Qua Non]

роко, за поезията трябва време, тя се развива заедно с теб, не гони чужди стандарти и не се опитвай да бъдеш като някой друг- ти имаш собствен стил, поставай си цели спрямо този стил и спрямо своя светоглед Просто пиши, подобрението ще стане неусетно, в един момент ще видиш живота си отразен в мерена реч... чувството е красиво

макар че истината е, че аз принципно винаги съм много критична към стиховете си... предполагам с повечето от нас пишещите е така- винаги искаме да е по-добре, да надскочим постигнатото- днес ми харесва новото стихотворение, но утре вече е лошо, тромаво, банално и скучно и искам да направя нещо по-хубаво... какво да се прави