[Chujdata]

В никакъв случай не позволявай насилие, дори психологическо над детето. Моите никога не съм ги докоснала с пръст, както и баща им, с едно единствено изключение, когато така зашлеви големия на 3 г., че горкото падна от табуретката. Скочих върху него, само дето не му забучих един, след това си взех детето и си отидох при мама. Естествено, че веднага дойде да ни моли да се върнем. Аз за разлика от теб съм бита като дете и затова сега не мога и буболечка да убия / а ме е страх - ужас/, и съм му разказвала затова, но явно много го е вбесило. От тогава винаги се е въздържал, даже не съм ги наказвала. Той се опитваше да раздава наказания, но аз ги отменях и така докато не се отказа да се разправя с мен. Естестествено имама съм проблеми с децата през пубертета, но нищо особено - бягства от час, двойки,фалшиви бележки - ейтакива неща. Но са мъже със самочувствие и много спокойни и великодушни.
Разказвам ти моя опит, не за да давам акъл, защото всеки си преценява човека и ситуацията, а за да ти кажа да настояваш всячески за това детенце да не преживява насилие под никаква форма. Желая ти успех мило

[леля мичИ]

Асет , не му позволявай да я бие, ще свикне на бой детето и пак няма да е "войник". Какво толкова, че е застанала пред телевизора - ами дете !
А аз пък, трябва да ритна силно мъжа ми под масата, за да направи забележка на нашият син, за нищо не му се кара. Добре, че аз съм "цербер" та да има някаква дисциплина. От опит знам, че наказанието има добър ефект. Ако много се е провинил го лишавам за 2-3 дни от компютър или нещо любимо и после не повтаря провинението. И ако мноооого ме ядоса - може да го хвана за ухото, ама после ми е кофти....

[Aset]

Абе, хора, сега пък се замислих за друго.
Как е правилно да постъпи човек, който по време на контролен преглед по време на бременност научава, че плодът има увреждане - не се знае в каква степен е. Аборт или раждане?
И другото - човек, който има заболяване, което се унаследява, но не 100%. Да рискува ли да прави дете?
Как разсъждавате по тези въпроси лично вие?

Който каквото и да ти отговори, бъди сигурна че като му дойде до главата, ще реагира по съвсем друг начин.

[apoklistika]

Aset,и аз много пъти съм разсъждавала на тази тема и накрая винаги стигам до извода,че е по-добре да не го мисля,защото каквото и да мисля в момента,Бимби е права-ако не дай Боже някога ми дойде до главата,сигурно ще ми се изпарят всичките разсъждения.

[Aset]

О, вие пък! Да чукаме на дърво на никого да не му идва до главата.
Само принципно питах така - отстрани, кое ви изглежда разумно и разум или чувства трябва да надделеят.
Ама май е тягостна тема. Може би наистина по- добре да не я почваме.

[apoklistika]

Разумно ми изглежда това,ако плода е увреден,колкото и жестоко да звучи-аборт.Но това е само на теория,не знам ако ми се случи нещо подобно как бих реагирала.

[Utrinna rosa]

Дано не се случва никому това за което говорите в последните постинги. Но, нека обърнем нещата в наша полза. Децата са хубаво нещо. Така, че ако ви се удаде случай не му мислете. Ще бъдете доволни. Взех да чета темата в началото, но не ми се четеше всичко. Американците.... ами не ги гледайте тях. Те само така си говорят иначе........... раждат жените им. Даже си взимат и допълнително. Ами Анджелина Джоли какво прави, Мадона също............ и само те ли. Мелани Грифит.... е, да кажем те са богати и могат да си го позволат. Но и тези които не са правят същото, но със собствени. Та, гледайте себе си и дано изпитате това щастие. }}}}

[Limoni-Johni]

Те само така си говорят иначе........... раждат жените им. Даже си взимат и допълнително. Ами Анджелина Джоли какво прави, Мадона също............ и само те ли. Мелани Грифит.... е, да кажем те са богати и могат да си го позволат. Но и тези които не са правят същото, но със собствени.

Да, де, ама пък какъв живот ще живеят моите много деца???
Имам две момченца, искам, мечтая, за още едно /момиченце/ или две, обаче какво бъдеще мога да осигуря на тези душици?
Не казвам, че трябва всичко да им дадеш наготово, но нали трябва едно рамо да им удариш... Да им помогнеш поне мъничко в тоя живот?
Баща им и сега се претрепва от работа, аз работя от 8 до 17, после луд спринт до градината, до магазините, чистене, готвене, а време за хлапетата - ??? Не може по макаренковски - като си легне и заспи да му казваш колко го обичаш и т.н.
Искам да си гледам децата, да родя поне още две - ама ядец! Не мога да си го позволя финансово.... Така че не ми обяснявай, че "и тези които не са правят същото"!

[Utrinna rosa]

Лимони, не се нерви. Усещам някакъв прилив на енергия която няма да ти е от полза. Но разбирам какво ми каза. И аз имам двечки, също бързам, готвене, чистене, и т.н. При това сме сами. Говоря по принцип, че ако човек иска, може да има деца независимо дали ще са едно, две, или три. Волята и желанието са негови и естествено се съобразява с наличното което има. Не може да му отпуснеш края а после да се чудиш какво да правиш. Всеки си прави сметката. Стандарта е друг и не може да се мерим с това което не ни е по мярка. Ето това ми е съществения отговор. Първия просто беше една американска рапсодия. Да си майка е отговорен пост. Така, че едва ли бих цитирала някои жени които казват "ще си носим кръста". Това не е кръст, това е поведение и съзнание.