[apoklistika]

Ако трябва да се отнасям и раздавам за партньора си по същия начин, по който и към детето си, по- добре да нямам партньор, защото раздаването ще ми дойде в повече. Статута на партньор и на дете са доста различни и ми е малко смешно да се сравняват. Досега не съм чула някой, който има дете да казва "партньора и детето ми са най- важното за мен", напротив- за всички детето идва на първо място.

[alfa]

Първоначално написано от apoklistika

Досега не съм чула някой, който има дете да казва "партньора и детето ми са най- важното за мен"

A това никак не е хубаво и зле говори за хората с които общуваш.
Всеки член от семейството е важен!

[Limoni-Johni]

напротив- за всички детето идва на първо място.

Абсолютно!!!
Аз също не смятам, че и за партньора си трябва да се раздаваш толкова, колкото за детето. 'Щото иначе ще се получи, че си имаш две деца... или нещо такова...

[Babri]

Е,какво искаш да кажеш,че тъй като са различни личности/което е очевидно/,не ги обичаш еднакво Или еднакво много? Т.е. ако имаш 2 деца едното ще обичаш повече ли?

[Мария Василева]

никак не съм го разбирала това "еднакво". като количество ли, защото като начин за мене е различно. не си деля децата, но те просто са различни, така или иначе и няма как отношението да е еднакво. Ако може да се каже така- са ми еднакво мили, но по различен начин. точно защото към всеки от двамата си имам лично отношение. той не е еднакъв с брат си. и еднояйчни близнаци да бяха, пак щяха да са различни.

Голямото дете като беше още мъничък, нали питаме децата "колко обичаш мама" и то (на бебешки език) - 2 килограма с разперени ръчички. тая мярка е знаел тогава
За мен няма такива мерки. Отдаавна-отдавна обаче има изградени стереотипи във възпитанието на децата, според реда им на раждане. Не искам да кажа, че това ще важи във всички случаи, но аз лично за себе си съм забелязала, че големият ни син от двегодишен (когато се роди брат му) все голям ми изглежда. а малкият -и на 4 годинки ми беше мъничък осъзнах го това с времето, но то става някак си неусетно - просто по обективен признак. Както най-малкото дете в семейството обикновено е по-глезеко, любимец.
За вторите деца обикновено е по-лесно -излизането с приятели вечер и какво ли не, което по-трудно се разрешава на първородните деца. Но те пък имат други предимства -първа радост, други неща.. Дори има един израз, аз не го харесвам, но в някаква степен е верен, че "на първите деца родителите се учат да са родители".

[Babri]

Мария,нямах предвид теб,а Petyaaa,но както и да е! Всеки си има мнение и си го защитава,нали?Все още продължавам да смятам,че децата като различни личности с различни характери,трябва да се обичат еднакво.Какво като единия е по-голям,а другия- по-малък?Трябва ли малкия да остане глезанчето на мама/в частност на тати/ само защото е по-малък?И аз имам две деца с 2,5 години разлика,но за мен няма батко и по-малко братче.Пък и всеки ден се доказваме като родители.Айде,че станах много подробна.

[apoklistika]

Първоначално написано от alfa

A това никак не е хубаво и зле говори за хората с които общуваш.
Всеки член от семейството е важен!

Явно това само на теб ти говори нещо лошо, от друг определено не съм го чула, а и се съмнявам да го чуя. Не става въпрос за това, дали всеки член на семейството е важен- това е логично. Става въпрос за това, че в екстремни ситуации хората реагират като първо защитават децата си по съотвения начин, а след това партньора си. И определено това е логичната реакция за мен (а и за почти всички).

Първоначално написано от apoklistika

Явно това само на теб ти говори нещо лошо, от друг определено не съм го чула, а и се съмнявам да го чуя. Не става въпрос за това, дали всеки член на семейството е важен- това е логично. Става въпрос за това, че в екстремни ситуации хората реагират като първо защитават децата си по съотвения начин, а след това партньора си. И определено това е логичната реакция за мен (а и за почти всички).

много ясно - партньора ти е достатъчно голям, за да се погрижи сам за себе си, а за това малко беззащитно същество носиш отговорност!

[Beautiful_]

Първоначално написано от apoklistika

Явно това само на теб ти говори нещо лошо, от друг определено не съм го чула, а и се съмнявам да го чуя. Не става въпрос за това, дали всеки член на семейството е важен- това е логично. Става въпрос за това, че в екстремни ситуации хората реагират като първо защитават децата си по съотвения начин, а след това партньора си. И определено това е логичната реакция за мен (а и за почти всички).

това е типично женска черта, инстинкт. мъжете я нямат тази реакция.

[Babri]

Вярно е,че всеки си има мнение по темата и аз се радвам,че се включиха много хора и обменихме информация Все пак форума нали е за това-да разговаряме и споделяме.