[lullaby]

Първоначално написано от P.Hinkova

е ти какво мислиш, че тогава не ми е било мъка ли ? Ми мъка ми е било, ама няма да тръгна да рева за това, което си е случило преди 7 години на някакъв си ХАМСТЕР . Защото за мен това си е просто мишка. Имам си собствена философия за нещата. Имам куче от 11 години, да привързана съм от части към него, но ако умре или се случи нещо, ами такъв е реда на нещата. Няма да се тръсна да рева, защото кучето е умряло. Дърветата умират, животните умират, хората умират, не е нещо което се е случило за първи път. Когато умре кучето, какво ще е първото куче което е умряло и неговата смърт заслужава аз да си хабя нервите . Не мисля да се ядосвам, за нещо съвсем нормално.

Съгласна съм с това, че каквото и да е животинчето човек се привързва. За умрялото хамстерче - нормално е да си го преживяла вече. Но изказването ти за кучето ме потресе направо В много случаи кучето е много по-добър и верен приятел от човека. Аз нямам домашен любимец, но обожавам животните и особено кучетата. Един ден, когато имам куче аз ще го приемам като част от семейството ми и ако нещо му се случи ще страдам по същия начин, както ако нещо се случи на мой роднина. Гледала ли си "Марли и аз"? За мен това е един от най-най-тъжните филми. Честно ти казвам на него съм ревала повече, отколкото на "Титаник". Смятай каква съм лигла

[P.Hinkova]

Всеки с характера си =). Според моят малък опит в живота съобразен с характера ми, съм преценила че е по-добре да не се привързвам, защото все пак всичко е временно. Егоист съм, ако не съм привързана към нещо, после няма да страдам, когато го изгубя. Просто се опитвам да си улесня съществуването в този несигурен свят и това е моят начин =). Точка по въпросЪ =)).

[LUCKY Dancing Queen]

Съгласен съм с Хинкова. И аз така. С времето силно се привързах към себе си. Егото ми ми се подчинява на всяко желание. Живеем равновесно в едно тяло.

[kr1s1to]

Първоначално написано от мауз

Малко нови снимки, но този пък започвам със сиамеца Глупи, а после и заедно с Чочката











Голями са сладури, но и беляджий двамката.

Олеле,това с котето мишле ли е?

[мауз]

Не, плъхче е. Чочи се казваше. Оня ден умря след боледуване
Плъхчетата са невероятни домашни любимци. Умни, бързо възприемчиви, научат си имената и елементарните неща като ела, не, гуш. Запаметяват ги от един път и за това са доста по-лесни за обучение от кучетата. Те са изключително социални животни, бързо се привързват, много са обичливи и гальовни.
Толкова обичах моето, че още съм като пребита Единственото, което ме утешава малко е, че му осигурих живот като на принц - доминираше над котака и мен.
И ще го помня

[simone]

Първоначално написано от мауз

Не, плъхче е. Чочи се казваше. Оня ден умря след боледуване

Ееее как може пък, влизам в домашните любимци и прочитам това
Маузче, много съжалявам

[kr1s1to]

Моите съболезнования за плъхчето.Знам какво е да загубиш любимото си животно.Моето котенце,което е казваше Тигърчо,го пребиха по най-жестокия начин и то не можа да се справи с раните си... Тигъче

[мауз]

Благодаря ви. Продължава да ми липсва, стана едно пусто

Симон, ти съвзе ли се след твоята загуба на хамстерчо? Как е кучо? Още ли обича локвите?

[simone]

Маузче, хамстерчето вече го прежалих други ядове си имам несвързани с животни
Иначе дзвери е добре, ръси косми и вече си има нов фетиш - камъни Даже ми ги носи вкъщи
Ето 1 сравнително прясна снимка + хванат в крачка

[lullaby]

Първоначално написано от simone

Маузче, хамстерчето вече го прежалих други ядове си имам несвързани с животни
Иначе дзвери е добре, ръси косми и вече си има нов фетиш - камъни Даже ми ги носи вкъщи
Ето 1 сравнително прясна снимка + хванат в крачка

Кучето ти е страшно готино!! Късметлийка си, че имаш такъв невероятен домашен любимец