IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Върни се   Форуми > Други > Общи приказки


Отговори
 
Контрол над темата Начин на разглеждане
  #1  
Стар 27th October 2006, 14:03
Аватара на apoklistika
apoklistika apoklistika не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: May 2006
Мнения: 10 502
По подразбиране Страшни истории и необясними преживявания-имали ли сте?

Темата я видях в един друг форум и ми беше много интересно да чета.
Та става въпрос за следното-спомняте ли си още страшните истории,които сте си разказвали като малки-за Дама Пика и други подобни....или пък,имали ли сте вие самите такива необясними и мистериозни преживявания,от които и до ден днешен ви настръхват косите....
Вие сте...
Отговори с цитат
  #2  
Стар 27th October 2006, 17:48
Аватара на jito7
jito7 jito7 не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: May 2006
Мнения: 1 879
Изпратете съобщение чрез ICQ до jito7
По подразбиране

ооо,веднага се сещам за една..
сама вкъщи една вечер, аз си наумявам да преодолявам страха си от тъмното (който рядко се появява, но все пак го има)..от моята стая решавам да стигна до кухнята (на другия край на дома е,като в "Антон и Точица" - героинята живее в толкова голяма къща, че докато отиде от кухнята до детската си стая, вече е огладняла пак )..решавам да загася лампата в стаята си и на тъмно спокойно да се добера до кухнята,където вече да светна (обикновено друг път тръгвам от светлата детска, по пътя си имам 4 лампи, които последоватялно святкам по коридорите, после стигам до кухнята,святкам там и се връщам да загасям наред...рядко го правя,ама в пристъпи на параноя е неизбежно)..та така...загасям аз в детската и тръгвам по коридор, който общо е около 6-7 метра..имам 4 (минимум,ако не броя и баните) опции да светна някаква лампа по пътя си, но аз стоически издържам и продължавам да бързам към кухнята..обаче ме обхваща див ужас, изведнъж се побърквам и имам чувството, че коридорът няма край,че няма никога да стигна, че тези няколко секунди са часове (няма от къде да влезе и грам светлина по коридора, държа да отбележа)..и накрая търчах към кухнята, задъхана от панически страх, докопах се до ключа на лампата, натиснах го и...крушката гръмна...СЪРЦЕТО МИ СПРЯ..спря от страх..вече в обезумялото си състояние се върнах до най-близкия съседен ключ на лампа, но...беше отвратително,като във филм на ужасите..от тогава гледам да не си правя експерименти, като усетя, че тъмното ме плаши, святкам наред..
Отговори с цитат
  #3  
Стар 27th October 2006, 18:14
Slyn4islava Slyn4islava не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Jul 2006
Град: around
Мнения: 1 184
По подразбиране

Като деца най-редовно си ходихме с по едно дръвце в ръка- за да чукаме на дърво да не ни се случи и на нас и си разказвахме какви ли не ужасни истории. Учех в едно старо училище, което даже мисля, че сега изобщо не се използва вече и някой беше пуснал слух, че в мазето имало джудже, което причинявало зло. Спомням си как се редяхме да гледаме през прозореца в приземния етаж и да видим дали наистина е така??? И за капак на всичко, виждаше се една дървена кукла, обърната по гръб, с липсващи пръсти и децата казваха, че това било джуджето и , че през нощта се събуждало и дебенело из коридорите на у-щето. Всичко приключи набързо, когато едно дете се беше разревало, че го е страх.
Една пък друга жена ми беше разказвала за някакъв сън за умрял човек, все едно е бил при нея и й говорел нещо и я държал за рамото и тя се стреснала и се събудила и рамото й било ледено студено(като доказателство за това, че някой наистина я е държал там) А имах една съученичка, в средното училище и тя разказваше как някои хора могат да бъдат на две места едновренно??? Ако някой има нужда те могат да му помогнат, обаче ако някой ги види и каже това, човека умирал до 40 дена. Абе все някакви такива си спомням от училищните ми години, дано ви бяха интересни.
Отговори с цитат
  #4  
Стар 11th November 2006, 13:52
Stil Stil не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Jan 2006
Град: София
Мнения: 535
По подразбиране

Ето една случка от моя живот/разказвала съм я в други форуми ,но мястото й е в тази тема/ На 15.06.2006г. родих сина си.Всичко мина супер леко ,без болки и без притеснения.Всички бяха много щастливи-мъжът ми ,баби дядовци и т.н.Аз обаче не можех да се зарадвам както си трябва.Нещо отвътре като че ли не ми даваше да се зарадвам,нещо ме тормозеше и аз не знаех какво.А привидно всичко беше наред Когато малкия стана на 11 дни реших да го изведа навън,защото беше топло и хубаво време. излезнахме с колата аз ,бебето и дъщеря ми,а мъжът ми с неговата кола Тъкмо реших да се прибирам и мъжът ми реши да ме изпрати с децата до едно място.Аз отказах да отида-просто не ми се ходеше въобще,ама той -отиди та отиди.И аз трънах.Свърших работа там каквато трябваше и се качих с децата в колата да си ходим.Тъкмо бях запалила да тръгвам когато от насрещното движение върху колата ми връхлетя сив голф 3.Катастрофата бешше от най зверските.Синът ми беше отпред в столче за кола Дъщеря ми отзад На мястото дойдоха 3 линейки и 3 полицайски коли и никой от присъстващите не можа да повярва че сме живи/аз и децата ми/Колата ми беше станала на баница.Вратите едвам се отвориха.За мен това е ЧУДО ,благодарна съм на силата която пощади децата ми.От тогава вярвям ,,че човек си има съдба.
Отговори с цитат
  #5  
Стар 11th November 2006, 14:04
Stil Stil не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Jan 2006
Град: София
Мнения: 535
По подразбиране

Ще ви разкажа още една наистина странна история ,която ми доказа ,че има и друг свят освен нашияи че сънищата ни са много важно нещо
Имах си приятел ,който много обичах.Не гадже,а приятел момче с когото сме делили всичко от малки .Познаваме се от 5 годишни и никога не сме имали тайни един от друг.Поне аз от него нямах и много си го обичах -като брат и повече дори.. Една нощ сънувах ,как моя приятел ми забива един огромен нож в гърба.Започна да тече кръввв...ужасия.Събудих се стресната и гърба така ме болеше ,все едно наистина са ме наръгали.Налеегна ме някакво странно чувство.....,но до обяд отмина.Точно след 3 дни моя приятел такива интриги ми завъртя в семейството,че за малко да прати всичко за което съм се борила, по дяволите Без да очаквам естествено и без да подозирам въобще
вярвам, че нищо не е случайно и дори най-дребните събития,като един сън имат голямо значение
Отговори с цитат
  #6  
Стар 11th November 2006, 15:49
sunny_7 sunny_7 не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Jun 2006
Мнения: 152
Изпратете съобщение чрез ICQ до sunny_7 Изпратете съобщение чрез MSN до sunny_7 Изпратете съобщение чрез Yahoo до sunny_7
По подразбиране

И аз имам няколко странни истории които са ме плашили до смърт. Най реалните са били сънища. Ето за какво става въпрос...
Като по малка имах едно кученце. Беличко и миличко. Но понеже съм много мързелива и не го извеждах достатъчно често го заведахме на вилата при баба ми. Там има двор и можеше да си тича на спокойствие и д си живее добре. Но един ден кученцето избяга. Запиля се някаде, поне на мене така ми казаха. Една вечер сънувах майка ми и баба ми как седят в една шатра зелена. Майка ми попита баба ми "Каде отиде Ронито (така се казваше кученцето)?" А баба ми се засмя с един много зловещ смях и каза "УМРЯ". Секунди след това сякаш се гледах отгоре как спя. Усещах сякаш някой ме държи за ръката и както бах отгоре погледнах и видях че аз съм си хванала сама ръцете и спя. Много беше страшно. Сякаш бях на две места едновременно с тялото си усещах а другата час от мене гледаше отгоре. Беше супер реално. Исках да се събудя но ми отне много време да си отворя очите. Поне на мен ми се стори че се мъча 10 мин. Усещах как ми се мърдат клепачите но не се отварят. Броях си 1 2 3 хайдееее и накрая успях. Знаех че спя и... Обаче сякаш не беше сън...
Имала съм няколко такива случаи. Друг много страшен беше когато едн вечер тъкмо си легнах да спя. Мисля че още не бях заспала. Лежах си по корем с затворени очи и се опитвах да заспя когато усетих че някои скача отгоре ми и започва да ме тресе. Сякаш иска да ме събуди или да ме вземе не знам какво точно беше. Понеже бях по корем не можех да видя кой е, но знаех че е дявола. Бях сигурна. Тогава се помолих на Господ да свърши това и в един момент изчезна. Скочих от леглото и цъкнах лампата веднага. После спах на свтнато. Като се сетя за това и настръхвам...
__________________
Никога не се отказвай да следваш целите си...
Отговори с цитат
  #7  
Стар 11th November 2006, 17:40
Аватара на apoklistika
apoklistika apoklistika не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: May 2006
Мнения: 10 502
По подразбиране

Stil,със сина ти имаме рожден ден на една и съща дата.Да го целунеш от мен и дъщеря си да целунеш.Наистина сте преживели по чудо,косата ми настръхва като чета...
Отговори с цитат
  #8  
Стар 11th November 2006, 18:02
Devil_wears_Prada Devil_wears_Prada не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Nov 2006
Мнения: 3 736
По подразбиране

Никога няма да мога да си обясня как се припознавам в някой познат,приятел...и след малко го срещам наистина,някой има ли обяснение за това,предполагам и на вас ви се е случвало.
Отговори с цитат
  #9  
Стар 11th November 2006, 18:47
Stil Stil не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Jan 2006
Град: София
Мнения: 535
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от apoklistika
Stil,със сина ти имаме рожден ден на една и съща дата.Да го целунеш от мен и дъщеря си да целунеш.Наистина сте преживели по чудо,косата ми настръхва като чета...
Благодаря ти от сърце миличка АпокАлистика Много си ми сладка.А ти си била и близначе.Страхотна зодия за жена.А дечицата си ги целувам нон стоп.Аз ги обожавам.Дори си мечтая за 3то ,но мъжът ми не ще и да чуе Благодаря ти
Отговори с цитат
  #10  
Стар 11th November 2006, 18:56
Stil Stil не е на линия
Ветеран
 
Регистриран на: Jan 2006
Град: София
Мнения: 535
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от Devil_wears_Prada
Никога няма да мога да си обясня как се припознавам в някой познат,приятел...и след малко го срещам наистина,някой има ли обяснение за това,предполагам и на вас ви се е случвало.
Тези неща не могат да бъдат обяснени ,защото явно не сме привилигировани да ги разбираме.Но аз съм сигурна ,че същестува нещо ,което решава живота ни преди да сме се родили.Мисля ,че всеки има път и мисия на тази земя и когато приключи се прибира у дома.Също така вярвам,че всичко се връща на човек-и доброто и лошото.Но ми се иска да си обясня несправедливоста.Питам се ,защо на добрите хора се случват най-големите ужасии,и кой позволява да се случват лоши неща на дечица?!Ето това не мога да си обясня и полудявам от яд
Отговори с цитат
Отговори


Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Страшниисториинеобяснимипреживяванияималилисте
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 03:49.